Не съм го писала аз. Даже обясних защо. Моят начин на светоусещане е много по различен. Това по-горе може и да е риторика, но ми хареса.

Никога не съм имала претенции за литературна стойност на това, което пиша. Аз само експериментирам .

Ето ти нещо, което съм написала, ако не си го чел вече.

Говорехме със плам по цели нощи,
но лятото жарко дойде,
Говориме с любов по чата още,
а ти на плаж със друга отиде.
Изпращам сърцето си, изпращаш сърцето си.
Текат електронни сърца.
На другата сутрин разбирам, че пиша си
със твоята мила сестра.
Тя дълго и пламенно, възторжено, трогващо
ми разказва за твойта любов,
а ти си се гушнал,на скута със гаджето
на спирка със името Бов.
Ще взема да метна през прозореца щайгата!
Тя виновна е за мойте беди.
Тя си пъха навсякъде гагата,
тя мойта любов провали.
А без нея, на среща в кафето,
щях да видя, че носа ти е крив,
че са ти леви ръцете, и двете,
и ще направиш живота ми сив.
Че заглеждаш без срам сервитьорката,
че си бъркаш със пръст във носа.
Бих ти отрязала отдавна аз клонката,
Ама те срещах само така!


Това е подарък за дъщеря ми по повод нейните безкрайни чатразговори.

Редактирано от Edna на 18.07.01 19:56.