Не съм сигурен, че си диване. Даже си мисля, че не си диване. Ревността е нещо чудесно, ако погледнеш нещата в самата им същност. Ще ти цитирам един велик философ:
"Ако ревността е някаква болка при представа за наличие у хора, подобни нам по природа, на почтени блага, възможни и за нас, не защото тези блага са у друг, но защото не са и в нас (затова ревността е чувство добро и присъщо на добри хора, докато завистта е лоша и присъща на лоши - защото чрез ревността един се подготвя да постига благата, докато друг поради завистта си желае ближният му да ги няма), по необходимост склонни към ревност са тези, които се смятат достойни за блага, които не притежават, защото никой не желае това, което изглежда невъзможно. Затова такива са младите и възвишените люде."

Аристотел "Реторика", София 1986, Наука и изкуство, стр.123

Не е порок ревността - по-скоро завистта!!!

Нима ти не си възвишена???