да оставим сатирите и нимф-ите (оманките) на калъп и да говорим за другото :) Не съм виждал весела романтика да ти кажа... Нещо не ми се вързва гледането на залез над морето с веселба (че то ш'са убърне на хипарски купон, не че нещо против), не си спомням да се смея и да соча слънцето с пръст (който и да е). Романтиката предполага еле любов (която сама по себе си изключва веселбата (поне в открития и вид, докато се мляскате мой и да са хилите, ама много пръска )). Баси сигур си личат програмистите, щото отварят и затварят по няколко скоби. Извинете за отклонението. Еле усамотение (туй отпреди 2-3 изречения), което пък хептен не е много весело (аснитарите дебнат на ъгъла за смеещи се сами хора). Та така, ако ми разбра нещо, добре, ако не - да обясня ли пак? По-неразбираемо естествено.

Студ, сняг, виелица, а той гол до кръста - жъне.