Да ти кажа, никога не съм предполагала, че нашият народ е толкова лековерен. Ама никога. През ума ми не е минавало, сигурно ужасно наивно звучи, ама .....май наивността ни е част от народопсихологията. Така като гледам.

Последните 10 години от живота ми ( а това хич не е малко време) минаха в "преход". Лошо няма, само дето преходът беше от пусто в празно. И едва сега, когато има някаква идея за път, за целенасоченост, за "жертва" ако щеш, но поне в името на нещо смислено.......се връщаме отново назад. Снощи се видях с едно приятелче, има си бизнес някакъв, чиите единствен коментар беше "Тегля каквото имам от банката, и се махам. Колкото по-далеч, толкова по-добре" А е женен, има две малки деца.


Каква е тая обездушена, робска психика, не зная. Българинът много обича да е жертва, много обича да го тъпчат и да го мачкат. А после да дойде някой Месия и да го освобождава. Без значение от какво.

Както каза Атомната Чушка в един друг клуб - Абе вие (гласувалите) утепахте рибата с прашка.
Аха.