лошо чувство за саможертва е да умреш за любимия?
Разсъждавах тия дни трябва ли да има понятието "саможертва" по принцип. За децата си всеки би се жертвал, то е ясно, обаче за друг човек?
Не трябва ли чувството за самосъхранение да е по-висшо от всяко друго чувство? Да умра аз за да живее другия според мен е повече страх от това какво ще правиш когато другия го няма и нежеланието да приемеш чувството за вина, че не си предотвратил гибелта. Затова предпочиташ да оставиш другия да се тресе от тези чувства, докато ти благородно се жертваш. Точно като при самоубийците - даваш отговорността в ръцете на друг, чувстваш се великомъченик...обаче ти си мъртвия нали, други се радват на живота!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите