Вдигнала съм ръце и аз от нея. Тя ми е най-малкия проблем.
Вчера се сблъсках с един пич. С него имахме една...пфу, даже любов не мога да го нарека, някаква лудост беше, толкова истинско, първично и същевременно ужасно дълбоко. За да сме заедно трябваше да променя някои неща от живота си. И аз щях да го направя, наистина, не като жертва или някаква романтична възвишеност, просто...абе той беше моята половинка никога не бях вярвала, че има нещо такова - все ми се струваше, че е само измислица от книгите за да се купуват.
Е, познай! Той ме напусна, защото не можел да приеме, че ще жертвам част от обкръжението си заради него. Единствения изказан мотив - за мое добро било, аз нямало да бъда дълго време щастлива, по-добре било да си живея живота без него, отколкото да зарежа живота си заради него.
Вчера си като се засякохме... не бях помислила, че мога за секунда да преживея отново цялата омраза, не, не беше омраза... просто една кристално чиста... ярост, безсислие, гняв... не знам как се удържах да ме изляза от кожата си и да го шибна между очите, че...
Не мога да му простя. Не е заради това, че ми е съсипал живота - не. Щастлива съм, имам наистина всичко, което бих искала да имам, обичана съм и аз обичам. Не е дори за това, че месеци ме беше оставил бездиханна - въобще не, в края на краищата разделите се случват, нали? Просто...баси мотива дето ми го извади тогава, мотив, който ей богу не мога да разбера и да приема.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите