Re: Г-жа Прим или Фани / Общества / Непрофесионални / Романтични души

Да, случвало ми се е. Дай първо да изясним това за "твърдата ръка", защото разни такива чичковци с мустаци хич не ги харесвам като исторически персонажи, та не съм много съгласна; дай го малко по-макиавелистки, ако може (тоя още не съм го чела, ама карай). Не считам, че държа нещата със силна ръка, та даже и себе си; през голяма част от времето чакам някой да ми се накара какво говедо съм и върша част от нещата без много мислене и ентусиазъм, но и да ми даде нещо ново, по-главоблъскащо и интересно, и да ме насочи към смисъла в цялата тая работа... Понякога се справям/издържам/не губя самообладание просто от инат; понякога именно непукизма ме спасява; понякога ясното съзнание, че и да се тръшкам, това с нищо не променя нещата и смедователно е по-добре да не се тромозя много; понякога смед усилията и тревогите просто всичко е достатъчно закучено, та на човек може да му се иска вече да ревне, но това пък съвсем нищо няма да оправи, та тогава обръщам всичко на майтап... Но умението на силата, което си ценя е да не плача пред други хора. Имало е случаи да съм на косъм от разбиване на тази обвивка, тогава само надявам да не ме гледат в очите, за да не стане ясно всичко...
Да, има една невъзможна любов, свързана точно с такава ситуация, в която през цялото време нещо ми нашепваше, че има нещо адски нелогично да ме питат точно мен за приятелски съвет за заминаване на Запад за учене, след като е имало друга, с която "са се разбрали"... Това на фона само на любовни парчета, докато бях прекалено разбита от болка, за да допусна друго възможно обяснение. Само че го разбрах ясно 2 години по-късно и отново направих същият избор както преди, но вече съвсем съзнателно; този път леко разбита от болка, че това обяснение е вярно. Затова понякога малкото спестяване на някои неща може да свърши по-добра работа. Но пък ако другото ми беше спестено, спокойно можех да сътворя някоя глупост от силни чувства и его, и ако един ден нещата не се развият добре, да чуя "аз какви възможности пропуснах заради тебе...", което би било по-жестоко и болезнено и от най-тежката раздяла или тихото жегнещо усещане на лелеяната неосъществена любов. Защото поне децата на разведените знаят, че любовта не е всичко... И да, неосъществените неща оставят дълбок спомен и възпламеняват фантазията понякога, именно защото са неосъществени. Затова действайте и гледайте да няма много пропуски в тои живот, защото повторение няма.