|
Разбира се! По някаква причина, необяснима за мен, не ми се случи да срещна и живея с Джордж (да, именно, Клуни).
За разлика от повечето хора, които си дават сметка след това, аз винаги съм знаела в момента, в който става, колкото и дребенд а е той (моментът), че е ключов и променя живота ми. Че е от онези, към които ще се връщам с мисъл можела ли съм по друг начин.
Ти си влюбена, а всяка влюбена жена се съмнява. Добре, може би не всяка, може би има такива, които стават по-уверени, нищо не може да ги спре. Ти, а и аз, вероятно сме от другите. Аз лично се чувствам слаба, ако обичам. Правя глупости, държа се по начин, който не ми е присъщ. Рева до степен на обезводняване. Едва се разпознавам. Съмненията ми са за всичко - от това какво изразява погледът му, до защо ми не купил розова, а не червена роза. Веднага си мисля, че това е знак, че вече не ме обича. А сещате се, причини много - може да е нямало червени, да е харесал тази повече...а, и може би защото най накрая е разбрал, че не обичам червени рози :) Но, проклета любов, кара ме да пощурявам и дори, когато ако съм разумна ще кажа, че е признак на любов да уважи необичането ми на червени рози, аз неразумно влюбено се чудя дали не е знак.
Лудост
|
Re: за онази Любов.... [re: Noaa]
