"Моите приятели бяха и нейни, но нейните не бяха мои". Това все едно аз съм го писала. Когато веднъж й казах в очите, че не е редно само тя да се натиска да бъде с моите приятели, а аз дори да не познавам нейните, тя ми отвърна нещо в стил, че просто сме се движели в различна компания и ме на мен нямало да ми хареса да съм с тях. Хубаво де, имаше истина в това, аз наистина не си падам по шумни компании и вечерни излизания, но как веднъж не каза: "Хайде да излезем на кафе с теб и еди-кои си мои приятели". Но винаги искаше да бъде с моите. Това за хвърчането като линейка също ми е ужасно познато... не искам до пиша неща в стил: "аз толкова направих за нея, пък тя сега"... Прощавала съм й много неща, но в един момент тя си позволи грозни коментари и неверни обвинения по мой адрес пред общи приятели... от този момент нататък говоря с нея само ако случайно я срещна на улицата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите