Гледай сега, представяме си, че си яка здрава булка, от тия , които не носят бельо под фустата. Селото е малко,средна Стара планина, с китни къщички ,накацали по баирите като нежни шарени патки. Чардалъците все още тъмнеят по първи петли. Децата спят , уморени от играта на стражари и апаши. Подреждаш дървените им пушки с майчинско умиление. В обора те чакат кравата Сивушка и козата Цеца. Нежно опъват шия към теб за поредната порция храна. Прескачам кокошките, пуйките и патиците. При тях се повтаря процедурата.
Имаш прясно смляно брашно и сквасено мляко от Сивушка. Обичаш да месиш, защото имаш време да оставиш мислите си да излязат от собата, да пернат нежно овошките в двора и да продължат полета си през селото, над комините и вече шетащите стопанки. Неусетно тестото е станало меко и нежно на докосване като женска гърда , пълна с кърма.
И всичко това е в името на аромата на прясно изпечен хляб, от който устата ти се пълни със слюнка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите