Повечето лодки в пристанището носеха имена-"Калиопа", "Нептун", "Морска" вълна", а тази си нямаше име-казваха обикновено-искам да наема онази-бялата с жълто или крайната. Лодката не се сърдеше, че си нямаше име-бяха я пребоядисвали няколко пъти, самата тя вече не помнеше какъв цвят беше в началото, след това вече и нямаше значение.
Този ден, сряда следобяд, я нае двойка на средна възраст-лодката нямаше навик да оглежда пътниците си, но обичаше да слуша разговорите им.
Мъжът каза:
"Тук беше тунелът"
Жената отговори несигурно:
"Да, като че ли беше тук. Време е иначе може да я изпуснем."
Лодката наостри мотор. Какъв тунел? Тук нямаше тунели, познаваше тази част на залива прекрасно. Кого да изпуснат?
Мъжът продължи:
"Аз ще скоча първи, ще те чакам до входа"
Жената кимна, огледа се-бяха достатъчно далеч от плажа, за да не правят впечатление на никой, други лодки около тах нямаше. Всичко щеше да стане незабелязано. Тя приготви екипировките.
....................................................................

вие сте на ред

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите