не ме убивай с камъни.....
когато аз се влюбих за първи път мъжът беше доста по-възрастен от мен...и повярвай ми не виждах в него баща, закрилник или нещо подобно. Аз исках пълноценна връзка, а той имаше опасения, че само след 5 или 10 години аз ще го виждам различен. Е, няма такова нещо. За мен той и до ден днешен си е човека за когото ще запазя една частица от сърцето си, исках да му го дам цялото, но когато не желаят да го вземат, не означава че не те обичат.....просто ние сме хора със съмнения, страсти, предрасъдъци и робуваме на общественото мнение, по-често отколкото си го признаваме.
Наслади се на цялата си любов-следващата. Това е твоята любов, тя ти принадлежи и никой не може да ти я вземе. Колкото повече даваш, толкова повече я имаш.Това което даваш не е загубено, това което таиш и погребваш в душата си-това е загубено. Не се страхувай да бъдеш себе си. Не живей за другите, живей за себе си, това е твоя живот, другите са част от него, те не мофат да го изживеят за теб....Ние чувстваме щастието, защото сме познали мъката, чувстваме любовта, защото сме били самотни...това означава ли че щом веднъж сме изпитали любов-край това вече не ни се полага??? вече сме играли с тази карта и не можем да я ползваме???а защо ползваме самотата толкова често???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите