И тъй - веднъж, в една гора,
внезапно случай стар събра
под сянката на месец жълт
червена шапчица и вълк.

Напук на всички правила
той каза й - Със мен ела.
И тя повярва на вълкът
и двама тръгнаха на път.

Вървях те през дъжд и сняг.
Звезда една им беше знак.
Без дъждобран и без чадър.
Тя - по-добра, той - по-добър.

Но ето, че един ловец с перо
от приказка на Шарл Перо,
изпълни свой служебен дълг
застрелвайки добрия вълк.

Червена шапчице, здравей!
Недей да плачеш ти, недей!
Къде бе тръгнала, къде?
Той щеше да те изяде.

Но кой ще каже тук, защо
без шапчица и без палто
тя броди още в онзи лес
и търси своя вълк до днес.

Това ви е за десерт от мен. Ще си пишем чак другия петък.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите