Цензорът Марк Порций Катон се изправи и държа такава реч, пред събралите се квирити:
"Така, господа съдебни заседатели, дайте най-накрая да разнищим историята с прелюбодейството по-подробно.
Налице е подло скроен опит за изневяра, за оправдание служат съмнителни и набързо скалъпени твърдения, нямащи нищо общо с действителността...
Подсъдимата обяснява неадекватното си поведение с 'внезапна буря', която разпалила в нея 'пламъка на любовта'. Тази внезапност обаче наподобява чисто и просто моментно увлечение, което поради невъзможността да бъде осъществено, се загнездва в съзнанието й и не я оставя на мира ден и нощ. Както знаем забраненият плод е най-сладък, така че съпругата се решава на отчаян жест, без да има и най-малкия повод за това. Тя се оправдава естествено с някакви погледи, сигурна била, че на чувствата й ще бъде отговорено, без дори да има някакво реално признание от ответната страна. Поне приятелят на съпругата й да беше пратил любовен sms... ъъъ... пощенски гълъб, или да беше изнесъл серенада под балкона й, или да я беше опипал в тоалетната /пардон, забравих, че в дворците е нямало канализация, но това няма отношение към случая/.
Та без да има някакъв сигурен знак, че е харесвана поне малко от доблестния и морален приятел на мъжа й, тя се решава на нечувано по мерзостта си деяние. Приспива съпруга си, накипря се като последната хетера и се отправя към двореца на обекта на нейния сексуален тормоз, който е в пълно неведение за ставащото.
Поне да беше пратила някакво известие... Да кажем от сорта на:
"Клапауций /да го наречем така/, аз те обичам много,
без тебе да живея, повярвай ми не мога..."
Но както показва скандалното й поведение, намерението й е само за секс за една нощ:
"Един час нека с теб да съм щастлива!
А след това, докато бъда жива,
чак до смъртта си, и дори след нея,
на този сладък спомен ще се грея!"
Обещава на разбойниците, че на връщане ще се остави да се възползват от нея!!! Това показва, че е излязла не на романтична среща а на секс туризъм.
Естествено е въпросният човек да остане в недоумение от нейната среднощна поява и претенциите й за незабавно задоволяване на нагона й, при което тя безсрамно се опитва да го накара да се почувства виновен, че е предприела целият този позорен спектакъл заради него. Не отчита, че въпросният ерген, въпреки че си няма официална спътница от благородно потекло в живота, нищо не му пречи да споделя ложето си със случайни слугини, както си му е редът.
Оттук моралните устои надделяват - гражданинът "Клапауций" поставя приятелството си над животинските инстинкти точно както подобава на всеки доблестен римски гражданин. Омерзен от това, колко низко може да падне жената на приятеля му, той даже й предлага екскорт, който цели безопасното й доставяне обратно в покоите й, като с това цели максимална дискретност, но разбеснялата се харпия не знае мяра и сама се набутва в лапите на лодкаря, който естествено й дава най-накрая това, което е желала.
И вместо да се хвърли в краката на любящия я съпруг и със сълзи на разкаяние да измоли опрощение, тя се затваря в стаята си да крои как да прикрие гнусното си дело. Добре че е верният слуга /ах, колко рядко се среща вече такава вярност/, който да изобличи похожденията на тази безсрамна личност.
С ужасното си деяние, погазило най-свещенните клетви на брака, подсъдимата обаче ще породи вбъдеще напрежение в тази област. Съпругът винаги ще гледа с подозрение на приятеля си, въпреки честната му постъпка. Разбойниците, така подло излъгани от нея ще се озлобят още повече и ще тормозят цялата околия. Верният слуга, също ще изпадне в немилост /защото никой не обича лошите вестоносци/. На лодкаря, в следствие на зверското изнасилване на благородничка няма да му се размине бесилото. И какво прави жената в случая? Вместо да оправи забъркалата се каша, тя най-малодушно мисли за самоубийство, на накрая страхът й надделява и тя хваща гората, оставяйки само нещастие и разруха след себе си.
Ето как една глупава и чисто инстинктивна постъпка, присъща повече на дивите животни, а не на разумните люде, прераства в низ от страдания за всички участници в тази средновековна драма."
Редактирано от Last Roman на 20.05.08 19:39.
|