А аз съвсем наивно, като прочетох целувка вместо да си мисля за сладкарски изкушения си спомних онази, Онази целувка, която винаги се помни, защото е най-разтърсваща, защото е най-объркваща, защото си бил може би най-влюбен...Когато сте сред тълпа от хора, но той е до теб, телата ви едва се допират, неговата ръка те докосва по дланта, а после се плъзва до лицето ти и се спира на страната ти, ти го гледаш уплашена как доближава лице до твоето, бавно, като в кинокадър, мислиш си с ужас "Господи, ще ме целуне", а в следващия момент, когато почувстваш дъха му можеш само да си мислиш "Господи, ами ако НЕ ме целуне..." и ти е все едно останалия свят, хората край теб, всичко може да отиде по дяволите, земята да изчезне, теб нищо друго не те интересува, всичко е само в този миг, в този дъх, ти си като милиони други жени преди теб, като милиони след теб, искаща само тази целувка, тези устни, този дъх...
Но ние за сладкарски неща си говорихме
Опитвай се да бъдеш жив с цялата си същност, казваше той, и когато се смееш, смей се с всичка сила.
|