Другите момчета нямат бански на лалета.. нямат твоите сини
очи:) Не могат да погалват и целуват така, както можеш ти.
няма да отидат да ми вземат еспресо рано сутрин, само
защото го предпочитам пред шварц-а.. просто няма да ги
интересува. Няма да дойдат в 3 през нощта, защото съм се
разплакала... да не говорим за това, че и няма да ме
събудят в 9 вечерта с целувка, очаквана от разстояние,
превърнала се в реалност. Чудя се дали биха ми държали
ръката в студа така, че да не ми е студено.. но все си
мисля, че студената ми ръка хич няма да ги трогне. Може би
няма да им мине през ума да ме погледат докато спя. Няма да
имат спешна нужда от моята целувка, и няма да държат ръката
ми до сърцето си.
Всъщност.. другите момчета за нищо не стават.. те дори нямат
ризки на карета..
Биха ми се разсърдили ако им изсипя пепелник върху краката,
и никак не би им харесало да ги настъпвам постоянно. Ако им
кажа, че не ми харесва някое заведение, защото не ми
харесват салфетниците, няма да ми обърнат никакво внимание.
Дори няма да искат да дойдат с мен в София Ленд.. какво ли
биха казали за кънки на лед?
Другите няма да ми казват, че съм нежна.. а че съм болнава и
слаба. Няма да ми целуват очите и ръцете.. Няма да ме гледат
толкова хубаво, колкото ти, и няма да ме усмихват така.
Ти. Някаква прекрасна нереалност.
Непонятно, необяснимо, необятно.. незнам точно как, но
те обичам.. заради нещата горе, и не заради тях.. заради
теб.. заради мен.. заради мечтата, да дам себе си на теб.



Did I punish you for dreaming?
Did I break your heart and leave you crying?
..