Да, и аз съм го сънувала, мечтала и рисувала наум. Сега, когато се познаваме загубих ориентир. Чакам думите му, а той мълчи. Правя невъзможното за него, а той пак мълчи. Губя си мисълта, когато говоря с него (падам някъде надолу в топлината на гласа му и забравям за всичко друго), затова се налага да си водя бележки какво имам да казвам, за да не млъкна като риба. А на сърцето ми лежи камък - неговото мълчание.