Есенният вятър ми нашепва
с тръпката на падащи листа:
“Сънувай, моят дъжд сънувай,
него викай и търси в съня.

Ще ти разкаже чудни тайни,
тайни от един изгубен път.
Предците в времена незнайни,
чрез него са проглеждали навън.

Извън кръга на своята си вечност,
отвъд света очите им обсебил,
сковал душите в мнима непорочност,
с чужди истини пътеките им мерил.

”Есенният вятър търпеливо ме зове
да скъсам пъпната си връв с земята:
“Създадена си не от кал, а от небе
не крий крилете си в душата!”

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите