Е,добре!А,от мене това:

"Как един без друг сме живяли
в този свят от бетон и стъкло,
мъдър свят,
в който всеки със вик се е раждал
и очаква до днес любовта си!

Мен ми стига.
Ти си тук.
Имаш още мойто рамо.
Стига ми,че без звук
пак се прегръщаме."