|
Тема |
Re: Усмихвам се на Н. и Р. [re: Paнoбyдничe] |
|
Автор |
_Edna_ (същата тя) |
|
Публикувано | 14.12.01 12:16 |
|
|
За лунните котета
Те лунните котета скачат по покрива,
когато не гледаме там.
И въздуха душат и тайно поглеждат
главички обръщат насам.
Когато са сгушени и мъркат във скута ти
измислят те тайни бели.
Ще видиш, че книгата, писмото , писалката
ги няма и няма следи.
Луната е скрита във цвета на очите им
и само наднича от там.
Поглеждаш и виждаш домът на мечтите си
и даже потъваш от срам.
Когато тъй сгушени тук на дивана
потъваме в звездния сън,
ний мъркаме двете и сигнали изпращаме
на всички там някъде вън.
|
| |
|
|
|