В кратце и с прости думи и примерче.
Бях объркана и тъжна, когато го написах. Научих, че мой близък познат е болен от гадна болест, срещу която не може да се направи нищо. Беше толкова абсурдно, че мозъкът ми не може да го побере. И какво? Захванах веднага да търся в интернет описание на болестта, примери за хора, които са се излекували и всякакви такива...
Всъщност не ми се говори в подробности за случая. Посто си дадох сметка, че това може и той сам да го направи. И се заподозрях, че съм се захванала аз да го правя, до голяма степен, за да успокоя съвсетта си, че съм се опитала да направя нещо.
А от там вече се замислих, за това, че макар случаят да не бе такъв, често пъти е по-добре да успееш да изчакаш и да не правиш нищо, отколкото да се щурееш насам-натам, опитвайки се да направиш нещо. И, че в такива случаи наистина се иска сила, за да успееш да направиш нищо.
Туй то. Не е много забавно за съжаление.
А ти не ми се връзвай. Аз понякога сама не мога да си разбера мислите. ;)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите