обожавам ги! Латиното си го спомням от студентските години - тогава можеше да се танцува само на купоните, които организираха студентите от Латинска Америка. Ама какво нещо беше - тръгвах си мокра от пот, а на следващия ден имах мускулна треска... Всъщност - аз наистина танцувам всичко, даже и /тук виждам как голяма част от клубарите ме заклеймяват/ на фолк! Не се смейте, тази музика не може да се слуша, ама за танци става. Случи се така, че пътувах често до Близкия Изток - та там заобичах и ориенталските танци! Не че мога да ги танцувам - няма шанс да ги науча - ама ако видите как всички посетители в ресторантите с традиционна музика скачат след 0:00. Погледите им са разнежени, пеят с цяло гърло текста на любимите си песни /повечето - все тъжни, както ми обясниха/ и правят с телата си едни такива страстни извивки...

Не видях никой да споменава и нашите си народни танци. Едни от най-хубавите ми спомени са от такива танцувания: кръчма в Банско, камината пращи, тъпана бие, кларинетиста извива ли извива, а на мен ще ми се пръсне сърцето от все по-бързото темпо на ръченицата. Ето - мисля си - няма да мога да издържа вече, огъня от камината ме грее - ту в гърба, ту в лицето, краката ми се преплитат вече, някакъв непознат, който е станал да се надиграваме, вече ми се усмихва под мустак. Ама в този миг някой разтърсва чановете, сипват се едни сладки и чисти звуци, аз добивам нови сили и зарипвам отново... Е-х, къде е това нещо?
Ами друг спомен - по Великден в Сандански - минавам по тъмно край ресторат със свабтари, там се е извило едно бързо и кръшно хоро, все от млади момичета. Ама защо не мога да ги танцувам тези, македонските - едни такива сити и подскокливи, понякога ми се струва - а-ха - ще го хвана - и пак усещам, че съм загубила ритъма. Та ги гледам тези девойки как се носят леко и красиво, очи не мога да откъсна...

Много красиви са и класическите танци. Не знам дали има момиче, което да не е мечтало да се носи по широка бална зала в една от тези красиви рокли, бухнали като чашка на цвете, да усещаш гъвкавото тяло на партньора си и пълния синхрон в движенията... Такава поезия! Надявам се и аз да танцувам така някога /няма майтам, майката на един познат на 60 годишната възраст изкарала такива курсове, след това отворила собствено училище за валс и танго!/

А какво ще кажете за фламенкото? Не потръпвате ли като гледате? Ама това вече е съвсем друг свят...