не ми остава време да ми е тъпо.

А и гледам превантивно да си взема някое "хапче", та да не ми става тъпо.

Е, ясно, че все някога му изпускам края. Тогава ли? Най-много се пазя да остана вкъщи и да си ближа раните. Излизам навън, все се намира нещо, което да ми промени впечатленията и да ми мине тъпото. Действа, пробвайте!

Някои се лекуват с музика. Ако прибягна до нея, гледам да си пусна някое денс парче, по-веселичко, за какво ми е някой тъжен блус! Аз и без да ми е тъпо много не ги обичам тях.

***