... запознанство в интернет...

Момент ... та до къде бях стигнал...
Такаааа... стоварва ме, значи таксито на нужното място... тогава не бях убеден , че то е нужно... сега още по малко:)))
Още със слизането ме лъхна една романтика - горещ въздух... чалгата от близко кръчме... пиянски вопли... Градинка.-..Поогледах се - някога това ще да е било прекрасна градинка с хубави борчета... а това ябълково дърво- представям си как цъфти през май - сигурно е вълшебно красиво... тъкмо до него залиташе един от пийналите ... опитваше се да пишка... Погледнах към небето с надежда да видя накоя и друга звезда ... Наистина се виждаха някакви по - едри екземпляри, успели да пробият градския смог и да преодолеят сиянието на столичните светлини... Спомних се за моето село - колко прекрасно е да излезеш в задния двор и да се изпикаеш, загледан в звездите , дишайки чистия селски въздух, със приятният мирис на гюбре... Малко завидях на свободата която имаше онзи пийнал мъж... нищо че залитеше - сигурно му се струваше че летииии....
Стомахът ми стържеше - сетих се че не бях ял нищо от предния ден... на практика се получават такива работи при мен... Обичам да си хапвам, но понякога ме мързи... Огледах се... чакането те кара да си измисляш разни неща за правене... А кво по лесно от това да си хапваш или пийваш - видях един денонощен магазин - щателно обезопасен с решетки ... и яко момче което изглежда охраняваше него и близката аптека - също денонощна...
Взех си една Фанта- кво пък... Седнах на една пейка и се потопих в романтиката на портокаловия вкус... Оглеждах мястото на което бях попаднал за пръв път през живота си, напоено с толкова роментика, предизвикана от работата която извършвах в момента - ЧАКАНЕ НА ЖЕНА - 1бр.... Един брой - един брой ... кой ти го дава... Оглеждах, минаващите жени и момичета, сравнявайки ги със даденото ми отнапред описание... Засега нямаше съвпадение по нито един признак... Но ето идва една ... вторачва се в мен... и аз я гледам... пускам й усмивка... Не откинва... явно не е тя... Сигурно ме гледа просто щото съм хубав... (Когато човек си е нахален и мислите му са нахални...)
Вече минаваше 24.00ч... стана утре... Започнах да мисля за вариант, колко минути е прилично да чакам... не че не знам... Но всеки път си го мисля - обикновено давам 15 минути толеранс, теоретически... После отпускам още 5-10 минути, ей така - за форсмажорни обстоятелства... Обземаше ме смущение... и представяте ли си - вълнение... Сега я втасахме... А стига бе!... Розата стоеше на пейката(седях на нея известно време, но сметнах , че е редно да посрещна дамата на крака - кво пък)... взех я и станах ... отидох на тротоара ... до ръба на бордюра- не знам с кво ме привличат тези бордюри, но много обичам да заставам , точно там... и когато чакам автобус също... Навици!

Далече в тъмнината започнаха все по ясно да се очертават, контурите на нейната фигура... Проблясваше ритмично единият й крак през процепа на тъмната й рокля... Все по ясно се виждаше осанката й ... походката й... Ефирната рокля и извивките на тялото... Овала на лицето и перфектната прическа на косата, сплетена на малки плитки...
Разбрах , че съм идентифициран и прихванат от нейната радарна система... Е, мърдане няма... Не че ми е минавало през ум да бягам... но усетих, че смущението ми , като чели се усили... Мисля си че в тъмното това едва ли е видно и си бях спокоен... но знам , че тези същества, жените, имат по-съвършени радарни системи...
Сигналните лампички, почват да ми светкат една след друга - "Хубава жена" "Със самочувствие"... "Омайващо излъчване"... "Облечена с вкус и стил" все такива опасносни... на които защитните и предупредителни системи си реагират автоматично...
На около 10-15 метра обектът започна да отвръща на моите леки усмивки, които изглежда съм излъчвал, като Ес-О-Ес... Приготвих розата, това беше единственото нещо, което ми беше в ръцете, и се усещах, че я държа като някакво оръжие за самозащита...

... Тук ми се губят някакви секунди - помня само, че и дадох розата, и я целунах по бузата , но нищо не усетих... Когато индикаторните ми системи , започноха да работят отново, вече я виждах, да се любува на розата и да разправя, че даже ухаела много хубаво - дори ми я поднесе към носа:"Нали?!"... "Ъхъ!", казах неуверено - не ми се влизаше в дискусии, точно сега...
"И кво са?! Къде ще ходим?" - ето по този въпрос не бях мислил, и не бях много подготвен. Това обаче, реших да превърна в свой плюс и да се престоря на "скромен младеж"...
Тя предложи два варианта, а когато се запътихме към таксито, избра един - трети вариант - щото там било тихо и ще можем да си се чуваме, без да крещим. Съгласих се - наистина не ми беше до крещене, пък и на гладно, не се крещи много успешно...
И така, взехме едно такси - успях да се взема в ръце и й отворих задната врата, да покажа че съм кавалер - тя седна и може би очакваше да заобиколя и да вляза от другата врата - уви обноските ми стигнаха до тук - влязох през същата врата и едва не я избутах към средата на задната седалка... тя обаче, не пожела да се мръдне,(нейната кожа!) ... и на практика , все едно ,че бях седнал в скута й...
Усещах допира на голите й ръце... и на бедрата... през тънката ефирна рокля...
тук също се губят някакви минути, поради факта , че този допир ми пречеше да се съсредоточа и да обръщам внимание на околната среда...


Пак е време да прекъсна - ще продължа утре ... може би....
Щото утре трябва да ставам рано и усещам как се прозявам....

Рамон ти пожелава хубави случки!