ама само очи и уши не стигат, да ти река.

Скромно мнение: на човек му трябва да впрегне или по-точно да отпрегне всички налични сетива, за да види, чуе, усети, помирише, почувства, да бъде стоплен или разхладен от красивото. Нещо като да се пуснеш за момент по течението. Нещо като онова състояние на отпускане, нужно на медитиращите, преди самата медитация. Нещо като потапяне в пенливи и гальовни вълни. Нещо като да се оставиш вятърът да те обладае, докато си без каска върху бърз мотор. Нещо като да се отдадеш на онова свиване в стомаха при потеглянето на високоскоростен асансьор или пък при началния тласък от ускоряващ се автомобил. Нещо като да концентрираш всичката си sensitivity във връхчетата на пръстите, докосвайки гладка, хлъзгава тъкан. Нещо като да вдигнеш очи към небето при пороен дъжд посред лято и да се оставиш водата да се стича по лицето ти свежа... да превърнеш хладната тръпка в удоволствие и да забравиш за неудобствата на мокрите делови одежди. Или пък нещо като освежаващата горчивина на разливащата се в теб първа глътка бира. Нещо като слънчева милувка сутрин върху все още неотворени очи, забравяйки леко парливата досада на понякога престъпно ранобудния лъч.
Ох... да спра, а?
Че ми стана едно красивоооо...

Sol lucet omnibus