С течение на времето онази тръпка,която е била в началото изчезва.Няма го вече онова особено треперене под лъжичката,трепетът от докосването,стремежът към непрестанни разговори....Няма ги повечето то нози дребни нещица,които някога са ви вълнували....
Но пък налице е тъгата,когато другият го няма,онази особена празина в душата,когато другият е тъжен,остават безмълвните разговори,усещането за присъствието на другия без да си го погледнал или докоснал,общото минало,споделените мечти,смехът,онази тиха обич,в която любовта се е превърнала...
Може би това все пак е романтика,а?