И днес йощ Бананът щом Heroin подхваща,
спомня наш бай Киря, шуми и препраща.

Мисля, че пропускаш едно вехто демо, което Марилиана записаха още по времето, когато Дико спазваше дисциплина и се черпеше само с по една сливова на отстрелян заек (е, и две на отстрелян глиган)... Ако се не лъжа, демото се казваше "Фуражът наш помага при зарази, шльокавица във кръвта ми гази" и след излизането си се превърна в огромен хит из цяла югозападна България, най-големия легален пазар за прогресив рок и авангардна музика в целия свят. Не случайно Фугази-то (както галено го наричат) е считан за най-добрия албум на Марилиана от някои от най-маститите музикални критици, включително Шурелин Чинаски от местния вариант на Керанг - "Тука всеки е про рок и пие като смок". Албумът започва с една от най-известните кръчмарски песни на Марилиана - "Луд съм, мамо, убивам хора", в която Рибока и компания показват възхищението си от oчаровението на автентичния челопечки фолклор - нещо, което в последствие ще бъде копирано от ВИГ "Пиринчена девица" в парчето им "Сашко Македонски Кючек".

Но да не се отплесваме! Както знаем, в света на прогресив рока има само две престижни награди - споменатата от тебе надпревара в Джебел и известния конкурс "Прогресивът е готино изкуство, дори и каменната сол разчувства", провеждащ се в Провадия. Този вторият е основан през 1880 от агент Баба Тонка и п**ка й леВина и от неговата сцена са тръгнали кариерите на не един и двама велики творци, сред които Джедая Лий (първа награда за прогресивно пищене) и Иванчо, който се Олива (специален приз за прогресивно надебеляване). Та през смутните времена на 1982 Марилиана се превърнаха в едва втората група в историята (след "Richard Wagner Big Band" през 1881), която взима едновременно наградите от Джебел и Провадия. Това изстреля групата на върха, но макар успехите и продажбите из цялата Челопечка околия да бяха факт, напрежението дойде в повече на Дико. По време на турнето за промотиране на "От Челопеч си - лапе местно...", озаглавено "Сърцето ми от Челопеч, жадува за пърцуца веч" (което англосаксонските медии преведоха като "I was born with a heart of Chelothian"), Дико започна да се уморява от цялата известност и многото пътувания и постепенно взе да посещава все по-често заведението "Тук при Генади кръчмаря, всеки музикант отмаря". В чест на своите алкохолни обсесии, Дико и групата му направиха албум, който посветиха на всички алкохолици из Балкана - Иванчо Ленина, Дилян Поетина, Ленчо Бурсука и т.н. Албумът се казваше "Каквото и да пробвам, с пиянските белези си оставам" и стана особено популярен в необятния Пернишки регион, където песента "Миуо ми захауно мишуе" остана номер едно в репертора на местните кръчми в продължение на две години.

За съжаление, този албум се оказа последен за Рибока. Комбинацията от умора, алкохол и търкания с Ротния Стефчо (който се дразнеше, че момите задирят само Рибока) доведе до тяхната раздяла... При това положение, Ротния се обърна за помощ към бай Киря, кого аджеба да вземат на мястото на Дико. И помисли бай Киря, и рече тежко: "Ве деца, има тука едно момче, дето пее понякога в читалището, не прилича много на бай ви Дико, но поне може да го сложите да радва девойките. Казва се и той Стефан, като тебе, но за да не го бъркат, може да ползва друго име - примерно Хачо!" И решиха Марилианците, и взеха Хачо в групата си. Уви, с новия вокал Марилиана така и не успя да постигне нещо повече от участие на второразрядния фестивал "Всички звезди бяхме, само Джак пихме и к*рви е**хме"...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите