... / Фен клубове / Музикални / Рок

О, челопечка епопейо славна,
на Ливърпуля само по блясък си равна...

Е, как да не помня Дико Рибока!? След онова легендарно състезание, на което заслужи прякора си, кметът го назначи за началник на младежкото ловно-рибарското дружество “Въдицата и чифтето – приятели са първи на детето”.
Не остана жива твар в Челопечките гори, която да се чувства в безопасност. Дори Фрипчо и групарите от Кармазъ Ефенди бяха хванати на мушка веднъж от ловната дружинка. И единствено това, че в точно този момент бяха в шизоидния двор на бай Киря и композираха някакво кулинарно парче, нещо за някакви езици в желе, ги спаси. Дико и другите ловци загубиха интерес към групарите и тръгнаха да отстрелват чучулиги!

Тук трябва да споменем, че по времето когато Дико се запозна със старите трудове на Пешо Габриеля, последният тъкмо се бе разделил с родната си група и осенен от божията промисъл, бе решил да се занимава с благотворителност. Обикаляше из най-забутаните кътчета в горите из Балканя край Челопеч...и гдето видеше някой талантлив туземец, който да хълца екзотични мелодии, акомпанирайки си на причудлив инструмент със струни от конска опашка, моментално го спасяваше от мечките, вземаше го под крилото си и го качваше на самодейната сцена в хоремага. А ако туземецът наистина си заслужаваше – Пешо дори го пробутваше в читалището - на голямата професионална сцена. Имаше едно туземче, което дори се прочу извън границите на околията, казваше се Чуку`ндур.

Но нека не забравяме за кого говорехме. Дико Рибока и Стефчо Ротния взеха в Марилиана още няколко местни юнака.
На бася сложиха Петьо Тревопаса - син на Желю Джанката и председател на челопечкото вегетарианско дружество, носещо името “Челопечкият юнак, хрупа зеле и спанак”.
Клавирите пое Марко Келявия – внук на Гошо Люспата и създател на асоциацията на слаботелесните в Челопеч, назоваваща се “В джобчето тежат ми семки и бонбонки, с вятъра за да не правя гонки”.
По-късно на ударните застана Янчо Мюслито – бивш началник на дирекция “Кюспе” в местната рафинерия “Всяка челопечка знойна, предпочита нашта маслобойна”.

Всеотдайността, присъствието и чувствителната поетична фраза на Дико Рибока, мистичните къдрави клавирни линии на Марко Келявия, точните и разчупените ритмики на Янчо Мюслито, стабилната ритмична басова основа на Петьо Тревопася и най-вече безпогрешната замислено-елегантна китара на Ротния, направиха така, че Марилиана без никаква конкуренция спечели първото издание на конкурса за прохождащи арт и прогресив таланти в Джебел – “Под звуците на прогресивните пиеси, тютюнът палаво расте си”. Плениха журито с парчето “Геройски сбих се на мегданя, теляк съм в нашта селска баня”, което така и не намери място в първия им албум “Поема за смешника пиша, сълзите докат горко бриша”. Решиха че е твърде лековато.

Окрилени от успеха, нашите герои заработиха здраво и създадоха класически произведения. Но големият успех дойде чак с радиофоничния сингъл “Керанка” от неподражаемия албум “От Челопеч си - лапе местно, дръж се малко по-уместно”. Чак тогава бяха поканени в местната радио точка "И в кръчмето, и в кенефа, никога не спирай ВЕФ-а", да дадат интервю.
Още тогава проличаха някой търкания в бандата, както и че Дико Рибока все по-често е започнал да посяга към чашката...

--------------------------------------
дори и сянката ми вече с тебе диша...