Право думаш. Лично съм говорел с бай Киря по въпроса и той ми сподели как през лето 67мо е пратил депеша на Джон Кейл, че тоя банан, дето са го турили на обложка, само възбужда кравите и млякото им се пресича. Пък Фрипчо като изхрускал вкусния винил, след това дардонките му станали едни такива алени, мелотронести... Това накарало младия осел да открие гения в себе си и той решил да направи първия си бенд... За целта в читалището "Труд и постоянство - ебати зверското пиянство" се събрали Фрипчо, волът Лейко, прасето Янко (което поради свинския си характер по-късно било наето в оркестър "Форинър") и еленът Мишо, който тупал на барабаните с рога, та взели и записали албум, посветен на Двора на бай Киря. В чест на предстоящата сеитба, аленият бенд на Фрипчо записал песен, с която да привлече хубавото време - "I Talk to the Wind".
Но да се върнем на депешата на бай Кира до Джона Кейля. Кейля прочел новината за влиянието на неговото творчество върху челопечкия социум и решил за следващия си албум да използва за артуърк нещо по-небрежно, което няма да причини такъв хаос сред неговите шестима фенове в китното селце. Това и обяснява обложката на "White Light/White Heat":
. Бай Киря тамън се зарадвал, че този път няма да има ексцесии сред животинския елит на Челопеч и пуснал щастлив виниля. Обаче що да чуе - туй било по-аванТгардно дори от предния албум на Кейл и сие. Като чули "Lady Godiva's Operation", овцете се остригали нула номер и избягали в Сръбско. След това на китарната партия на Рийд от "I Heard Her Call My Name" няколко кобилки получили инфаркт, а па като почнала "Sister Ray", в тучния Челопечки край било регистрирано земетресение, което за малко да изравни със земята този райски кът. Ужас и безумие, казвам ти. Разтревожен, бай Киря писал нова депеша на бойния си другар Кейл, който потресен от случилото се, казал на Велветите: "Приятели, заради моите експериментални джъ-джъ се случи една огромна трагедия и изгубихме почти всичките си шестима фенове. С чувство за вина ви съобщавам, че напускам. Венцеремос." Ето защо следващият албум на Велветите бил далеч по-конвенционален. Дори на моменти се усещало влиянието на народния челопечки фолклор. Така селото отново заживяло спокойно и щастливо. Така се случило.
Аве кво праи тоа негар тука ве?!
|