... / Фен клубове / Музикални / Рок

Сатрианя и Вай поканиха точно Фрипчо и поради една друга причина.
Най-бързият китарист в околността - Ричко Черноморев, бивш председател на Предприсъединителния комитет на челопечките интелектуалци към кметството “Вече сме в Европа, за безделниците - сопа” и настоящ зам. шеф на Атлантическия клуб на Челопеч - “Надарени, Авангардни, Трудови Орди” /Н.А.Т.О./, бе отнесъл плувката по една даскалица родом от Своге, носеща сладострастното име Марципанка Шекерова. И понеже женицата бе изперкала по ренесансова музика и танци, караше горкия Ричко да обува клинче, да нахлупва широкопола капа с перо и да и подрънква на мандолинка вечер по седенките, ако иска да му пуска. И така, Марципанка песнопееше весело и кълчибаджачеше край огъня, под отегчения съпровод на талантливия бързопръстьо. А мощният бял Фендер, който Ричко си беше купил със средствата, които успя на кашира от касата на предприсъединителния комитет, докато му беше шеф, прашасваше, стенеше от мъка и плачеше с кървави сълзи самотен в къщи.
И понеже Ричко бе "аут ъф дъ факин гейм", те се сетиха за Фрипчо. Хем щеше да внесе екзотика в триото с неподражаемото си звукоизвличане.

По това време, обаче, Фрипчо бе в немилост, защото бе ужасно сгафил пред господаря си Бай Кире. В глада си, без да иска, оселът бе наръфал любимата плоча на своя ментор. Подмамено от майсторски изобразения тучен жълт банан на обложката, животното го сръфа без да се замисля, тъй като го взе за истински. Винилът дори се хареса на Фрипчо, защото имаше мек и някак кадифен вкус.
Но Бай Кире бе повече от бесен...и прати оселът на едноседмичен поправителен труд в местното ТКЗС "Без фуражи и сурватка, от патето не става патка", където той бе зачислен в обора.
"Да не забравя, че преди всичко е животно, нищо че е талантлив" - така Кире се оправда, когато Сатрини и Вай почукаха на портата да го търсят...

--------------------------------------
дори и сянката ми вече с тебе диша...