Ами, виж сега. Докато никой не пише - могат да си седят, и да правят нищо. ;о) ... Но когато ходих да подам жалба по един друг въпрос - бяха леко раздразнени, щото им смущавам спокойствието. ;о) ... И те просто нямат право да пренебрегнат подобен документ. Идва служителка от общината, гледа, цъка с език, решение буквално не беше възможно да се намери, аз го разбрах това, и не им се сърдя, но го пиша сега тук, просто за да споделя, че такива писания не отиват в кошчето, ами има кой да ги чете. В моя случай жалбата даде пък друг ефект - идването на служител на общината привлече вниманието на съседите ми, и сега кажи речи проблема ми е наполовина решен. Другата половина - вече си зависи само от мен. ;о)

Разбира се, когато пишеш нещо подобно - трябва и да си наясно какво пишеш. Не да се бръщолеви както повечето посетители тук в клубовете, ами трябва да бъде смислено, с максимално подробна информация, и технически възможно решение, поставени кратко и ясно.

Т.е. на никой служител не му се четат 10 страници писание, в които се казва, че в еди-кой си квартал има много бездомни кучета. Ето виц:

Евреин учи сина си на бизнес. Казва му:
- Ето, представи си, че Моше Цимерман ни дължи пари и ги бави. Напиши му писмо.
Синът пише:
"Уважаеми г-н Цимерман. Според нашите архиви вие ни дължите определена сума пари, която трябваше да ни върнете миналата седмица. Надяваме се, че само поради разсеяност сте забравили да ни я изпратите."
- Не така! - казва бащата. - Трябва по-кратко.
Синът пак пише:
"Г-н Цимерман, надявам се не сте забравили, че ни дължите известна сума пари."
- По-кратко! - коментира пак бащата.
Синът пак сяда да пише:
"Г-н Цимерман, върнете ни парите."
Бащата се ядосва и казва:
- Абе колко пъти да ти повтарям, че бизнесписмо се пише кратко. Ето така:
"Моше, кога?"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите