|
Тема |
Re: признавам [re: roum] |
|
Автор |
Dakota (erotoman) |
|
Публикувано | 02.06.08 11:57 |
|
|
Само веднъж съм имал съмнителното щастие да кача човек на капака, но ми стига за цял живот. Нищо му нямаше, но отначало лежеше безжизнен на асфалта и ужасът, който изпитах от това, че може би съм убил човек ми се е запечатал достатъчно силно в съзнанието. И наистина... факторът скорост се оказа решаващ - движех се с около 45 км/ч, между БСФС и Попа... и успях да спра, вярно в краката на човека, но спрях... ако бях с 80 щеше да е много по-лошо.
Та така... в града, на места, където пресичат пешеходци, се кара бавно. Това е положението.
Баси... вчера навръх 1-ви юни, спирам на първата пешеходна пътека като се спускаш от ТВ-кулата по "Драган Цанков" долу, за да пресекат дама с кученце, велосипедист и майка с деца и какво... намери се някакъв идиот, който изпревари цялата колона отляво... добре, че всички го видяха навреме.
Everything louder than everything else...
|
| |
|
|
|