|
Разказ за една дупка на Ботевградско шосе
Тръгвайки тази вечер около 9:30 h от София към едно малко селце на около 30 km, трябваше да мина по Ботевградско шосе. Малко след бензиностанция OMW и малко преди "карлуката" за Кремиковци, обикновено намаляваш за минеш покрай бдителните полицаи. Та тази вечер обаче не успях да стигна до тях -- на въпросното гореописано място, опитвайки се да заобиколя 3 /три/ дупки от лявата страна на средната лента, попаднах в четвърта отдясно на същата средна лента, движейки се със скорост около 50-60km/h. Естествено предна дясна гума се спука.Спрях след 20m и започнах да се приготвям за смяна на спуканата с резервната гума. Извадих крик, ключ, секретен болт, разбира се самата резервна гума, която при мен си е нормална и започнах замяната. Нарочно не обляках прословутата сигнална жилетка, защото много ме беше яд на онези, които се грижат за пътните платна, които и по стечение на обстоятелствата сега са главни герои в корупционния скандал с фонд РПИ.
Момиче съм и малко се затрудних с отвиването на болтовете, но за мой късмет на двайсетина метра пред мен забелязах "колега по съдба" - едно момче се опитваше да смени спуканата си гума. В колата му имаше недоволна приятелка, която повтаряше "Все на теб ще ти се случи". Взех в ръка гаечния ключ и тръгнах за помощ. Нямаше проблем -- младежа щеше да помогне, ама за негов лош късмет, самия той се оказа със спукана резервна гума /преди седмица пак пукал, и пак на Ботевградско шосе, но към София - в превод ще рече - на същото място, но в срещуположното платно/ и сега няма с какво да подмени новоспуканата гума. Пък и джантата му колко беше крива. Договорихме се - той ми помага да сменя моята гума и след това отиваме при най-близките денонощни гумаджии. Речено - сторено.
Тъкмо приключвахме с моята гума и се чу едно - праааас. И какво мислите се случи? Естествено появи се жертва номер 3 на нашата дупка - HONDA и тя с двама младежи и девойка 18-20 годишни, тръгнали към Ботевград. Е и те нямаха здрава резервна гума, нямаха и крик, нямаха и ключ №14. Вече бяхме качали гумата на жертва 1 в моя багажник и моята собствена гума /аз самата - жертва 2/, просто прибавихме и поредната гума на жертва 3.
Обратно в София към някой денонощен гуми-център. Първия такъв се оказа Радиал под моста Чавдар. За 30min - оправиха гума+джанта на жертва 1, моята гума не ставаше за ремонт, беше срязана около 10 cm, а и имам каско, така, че оставих и неизправена джантата за да мина при застрахователя на щета. На жертва 3 трябваше само да надуят резервната гума, а и младежа отскочи до отсрещната бензиностанция да си купи поне кръстачка да си свали спуканата гума и хайде да се завръщаме към злополучното място.
Наближавайки на стотина метра - гледаме още аварийки - беше се появила жертва 4. Спряхме разтоварихме се. Жертва три ми взи крика и тръгвайки към возилото си, остана неприятно изненадан, защото установи, че му е спукана и задната гума, т.е. пак трябва да се ходи при гумаджийте. Отидох при последните попаднали до този момент в дупката-убиец на гуми и попитах имат ли и те нужда от помощ, така и така се налагаше да се връщаме. Там чичото обаче беше железен - спукал само една гума, има си и здрава резервна и крик се има, така, че вежливо благодари, довърши подмяната и си тръгна.
Между временно момчетата с двете гуми се бореха с моя крик - явно им беше сефте. Жертва 1 приключи със своите подмени и таман казваше: "Хайде да не се случва скоро пак" и се чу едно праааас - появи се жертва 5 - пак две момчета и едно момиче, тръгнали към Силистра да дават кръв за майката на момичето, че не можело да се пратят само бележките за дадена кръв в София и да се ползва кръвната банка на Силистра (отново на лице са безмозачните действия на нашата бюрокрацията). От Варна или Русе можело, но от София - не, било много далече.
Жертва едно потегли заедно с недоволната си приятелка, а аз останах да изчакам момчетата от №5 да си свалят спуканите гуми и да ги натоварят в багажника.
Хайде пак в Радиал - там вече ни се зарадваха - носехме цели три силно изкривени джанти и слава Богу - само спаднали гуми. Засмяха се гумаджийте казаха ми, че ставам за пътна помощ.
Изгледахме "Шоуто на Слави" докато траеше борбата с пострадалите джанти, гумите в багажника ми и към Враждебна. Приближавайки се пак имаше изненада -- нямаше нови жертви. Само двете МПС на жертви 3 и 5.
Всички с дружни усилия се захванаха да сменят предните си и задните десни гуми, а аз забелязала още 2 захвърлени спукани дупки реших, че могат да послужат за маркиране на поне две от доста дълбоките дупки, които ни запознаха тази вечер. Поставих ги изправени да могат другите шофьори да ги виждат по-отрано.
Е, надявам се да не съм ви изненадала с разказа си как за около 60 min на една от главните входно-изходни артерии на столицата на България пет различни МПС спукаха -кой една, кой по две гуми - на едно и също място движейки се със скорост не по-висока от 50-60km/h, защото 300m след дупките стоят пътните полицаи от "карлуката". А жертва 5 се тюхкаше, защо въобще 5 min преди попадането си в ямата си е купил трудно намираемата годишна винетка за 2008 ... и то защо ли пак сега валидна само до 31.12.2008г. ....!?
|
разказ за една дупка
