Детето с припадъците - твърде е възможно да има и физиологичен проблем.

За това "дете", дето е в девети клас - ами, нямам идея с какво да ти помогна. На 15 години вече е формиран характера, има навици, първоначална ценностна система, хормони (заедно с възможен дисбаланс), и цял куп други страхове, както от съученици (подигравки), така и от домашни проблеми (живеем твърде лошо, за да твърдим, че няма проблеми). Можеш да и съчувстваш (морална подкрепа), и с леки, незабележими за нея "тласъцИ' да и уплътниш времето, и да се захване с някакво ново за нея занимание. За да е незабележимо - ще трябва да приложиш малко хватки от социалното инженерство, ако го умееш. ... Съвсем случайно ще се отбие да те види твой приятел - музикант, и съвсем случайно ще си носи и тромпета (или китарата, саксофона, цигулката и т.н.), и той пък съвсем случайно ще отвърне на любопитния поглед на "детето" към тромпета (или китарата, саксофона, цигулката и т.н.) с въпроса: "Свириш ли на нещо?"... Ако каже: "Не", тогава пак случайно той ще я попита: "Искаш ли да опиташ..."...

Разбира се това е само един вариант. Има стотици неща, с които може да си запълни времето, и да отдели мислите си от случилото се. Както тя, така и ти - проумейте - нещата просто се случват. Обикновено причините са глупави, като например лошо организирана пътна мрежа, безхаберие от страна на водачите и КАТ, неизправни автомобили... Но това го има навсякъде. Няма начин да знаем дали, защо и как се е случило точно на нея. Затова - нещата просто се случват. ... Времето лекува всичко. Дори любовните терзания могат да се излекуват с време. Така че - опитай.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите