При децата съществува "огледален ефект", и психическото отражение на травмата в голяма степен зависи от реакцията на околните. Т.е. детето когато не може да осмисли доколко сериозна е била опасността - съди по страничните наблюдатели.

Наблюдавал съм на село как стара баба гледа внуче, и внучето като се спъне, и се пльосне на цимента, ожули всичко де що има за жулене, а бабата от опит знае, че няма нищо счупено - вместо да се вайка, да го жали - казва: "Еееее, няма ти нищо, иди на чешмата да се измиеш...", и хлапето често дори не започва рев. ... И обратния случай - малко момиченце се убоде на бодил от роза... Гледаше втренчено всички наоколо, докато не се появи майка му, и почна да се тръшка, че детето и се уболо... Следваха 30 минути кански писъци. ;о(

Психологията е дълбока наука. А ние живеем в страна, където децата израстват сред груба сила. Изнервени родители, жестоки съученици, насилие по телевизията, заляти сме с корупция... Всичко това ни прави по-силни. Травмата, която оставя тази среда на живот ние не я усещаме в ежедневието си, но ако се замислиш - всички живеещи в България са вече с психични отклонения в една или друга степен. Така че не знам дали е по-добре да засилиш ефекта от тази травма, или да я омаловажиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите