|
Много е изписано по темата: до колко може да се довяряваме на написаното в евангелията. Дали наистина описват действителни случки или са само прототипи на творбите създавани от днешните светила в съчиненията като Дан Браун и Стивън Кинг?
Много от феновете на християнството се облягат на твърдението, че в евангелията съвсем различни хора, описвали едни и същи събития и това само по себе си ги правело достоверен източник.
Аз се съмнявам в надеждността на подобна оценъчна система. Най-малкото защото съществуват съмнения, че евангелие от Марко и евангелие от Йоан са дело на един и същи човек, който веднъж се е разписал с личното си име Йоан а втори път с фамилията си Маркус. Също така е твърде подозрително, че за години обикаляне по села и градове разказвачите си спомнят и разказват за практически едни и същи случки, които общо взето се броят на пръсти. Това е най-малкото странно и повече навява на идеята, че или евангелията са писани от един човек, или първоначално не са били записвани и в следствие на неакуратно наизустяване в различни поклоннически групи са се появили и различията при проявата им в писмен вид.
Освен това мисля, че не може да се пренебрегне и факта, че четирите евангелия включени в новия завет са избрани измежду повече от осемдесет свои сродници по тематиката Исус. А е съвсем сигурно, че в другите евангелия, като на Мария Магдалена и Юда, нещата изобщо не са съгласувани спрямо евангелията от библията.
Къде ли е мястото на тези 80 бедни роднини от заклеймени евангелия за които християнската доктрина се е оказала прекалено тясна?
Друга причина за съмнение в истинността на евангелията е неадекватната реакция на героите описани в тях и още повече, липсата на такава реакция. В сюжета на тези творби нещата изглеждат приблизително реалистично, но и най-големите глупости писани от Стивън Кинг в рамките на творбите му също изглеждат реалистично.
Но какво става, когато наложим този сюжет върху реалността? Всичко се топи и изпарява като кубче лед върху нажежена скара.
Как биха реагирали съвременниците на предполагаемия Иисус щом подочуят нещичко за сътворяването от него чудеса?
Първо, естествено, както е минало и през умовете на авторите или автора, ще дотичат тълпи от страдащи. Но подобни тълпи дори и да се лекуват само с по една благословия на страдащ пак би отнело ужасно много време и би спестило на Иисус и компания съмнителното удоволствие да се шматарочат из страната като безпризорни клошари, защото надали потока от поклонници би секнал и за години.
Второ, биха пристигнали търговците: Източник като Иисус, който прави от водата вино и от една риба и хляб няколко хиляди, въобще не е за изпускане, защото би направил Юдея, най-големия доставчик на риба в Римската империя, както и би изместил Египет като житница на империята а това си е голяма печалба. Но уви, няма търговци със съблазнителни предложения, които би трябвало да чакат в няколкоредова опашка за аудиенция при този рог на изобилието. Явно авторите или автора са пропуснали търговската находчивост или Иисус не е правил нищо от описаните чудеса за хранене и поене едва ли не от нищото. Което прави подвизите му измислица тип Стивън Кинг.
Третите, които биха се изтропали пред Иисус биха били представителите на съпротивата, които се очаква да желаят силно да разкарат римляните от Юдея, чрез оръжие. А такава придобивка като човек, който съживява мъртви и лекува рани за едно мигване на клепача е повече от съкровище, защото би позволило, дори при битка евреите да губят по сто въстаници срещу един римски легионер, все пак отново биха надделели над римската империя, защото с неизчерпаеми ресурси от хора и провизии не само биха сразили римляните а като едното нищо биха могли да сложат ръка и на целия свят за славата божия. Авторите или авторът не са се сетили за подобна вълна от предложения.
Следват офертите на исконната религия, която не би пропуснала възможността да си присвои собствеността над патентите за чудеса на предполагаемия божи син.
И на края, но не и на последно място според евангелията, римската власт проявява чудовищна незаинтересованост към подвизите от чудеса на Иисус. За много по-скромни успехи Гален е станал личен лекар на император Марк Аврелий и семейството му, но в случая с Иисус от лечителските му дарби не се е заинтересовал дори и Пилат Понтийски. Пропуските и недомислията на авторите или протоавторът на евангелията са чудовищни.
Общо взето според мен евангелията трябва да се приемат по-скоро като съчинения тип: хорър-фентъзи отколкото като историческо четиво.
|
До колко истинни са евангелията?
