Ние, хората, знаем, че сме подобни на миниатюрни бубулечки, които лазят по огромната земна повърхност. От друга страна знаем също, че нашата планета Земя заема нищожно място в космическото пространство.

Но благодарение на една удивеителна способност, с която разполагаме - въображението, ние сме способни да възприемаме себе си и своя свят като нещо голямо и значимо, а цялата останала вселена като някакъв неясен фон.

Когато обаче ние обърнем погледа си "навътре" към това което е отвъд време и пространство и поради това е недостъпно за въображението ни, постепенно в нас започва да настъпва промяна. Ние започваме да се усещаме все по-ясно и осезаемо като извечна и неразделна част от безвременния океан на живота и съответно да възприемаме нашето външно съществуване като временен необходим фон на съзнанието ни (нещо като намиращи се под земята корени на растящо над земята на слънце растение).

Именно затова е изключително важно първоначално да овладеем изкуството да съществуваме напълно съзнателно без цел, и без преднамерен избор. Обладяването на това изкуство ни гарантира постоянно вътрешно несмутимо спокойствие и възможност да се откъснем плавно от този свят в пълно съзнание.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите