Според мен обяснението на тази наистина странна словоупотреба се дължи на факта, че Бердяев не е езотерик. Той търси смисъла на човешкото съществуване във времето, в историята, а не в това, което е отвъд нея. А точно там, където Бердяев го търси, той никога не може да бъде намерен.

Готов съм да се съглася, че индивидът е безлична биологична единица, за разлика от човешката личност, която е преди всичко социален, а не чисто биологичен феномен.

Но индивидуалността, за която говорят древните мъдреци и съвременните езотерици няма нищо общо с биологията. Тя е вечен уникален израз на вечното битие и като такъв предхожда по природа дори Първичния взрив!

Майстер Екхарт отбелязва, че ние сме били ние, дори тогава, когато Бог все още не е бил сътворил света...

Тъй като нашият ум е продукт на времето, той завинаги си остава негов пленник. Максимумът на който е способен умът е да осъзнае този факт и да се откаже веднъж завинаги да "изследва" това, което е отвъд времето.

Това е любимата и основна тема на Джиду Кришнамурти.

Според него едва когато нашият ум капитулира и утихне на всички свои съзнателни и безсъзнателни нива, за нас става възможно да усетим нещо, което по природа е от друго, недостъпно за ума измерение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите