|
Тема |
Re: Честита смърт и освобождение, Марта! [re: Aye!!!] |
|
Автор |
Aлekc (Необвързан) |
|
Публикувано | 07.12.08 15:09 |
|
|
Именно. Според мен човек винаги има някакъв, макар и най-често доста слаб и мътен усет за неизменното, за това, което е отвъд времето.
И няма никаква пречка да усили и избистри този усет още приживе.
Както древните гърци, така и древните римляни са правили рязка разлика между индивидуалността и личността (персоната) на човека. На латински ‘individuus’ означава ‘неделим’, а ‘persona’ – ‘маска’ или „роля”. В античния театър всички роли се играели от актьори-мъже. Те говорели чрез маски, изобразяващи техните герои и героини като всеки от тях изпълнявал по няколко роли едновременно.
Погледнато по този начин всеки от нас също променя редица маски в живота си една след друга: бебе, малко дете, юноша/девойка, млад мъж/млада жена, зрял мъж/зряла жена, старец/старица и т.н. Освен това ние едновременно играем различни социални роли: на съпруг/съпруга, син/дъщеря, баща/майка, брат/сестра и т.н. Нашата личност, нашите маски, нашите социални роли непрекъснато се променят, но зад всички тези маски, ние винаги си оставаме все ние.
Ние сякаш съществуваме едновременно на две нива - на нивото на времето и на нивото на вечността. Ние сме във времето и времето е в нас. Същевременно обаче ние сме във вечността и вечността е в нас.
Един древен афоризъм гласи:
И помни, човече:
Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.
Няма пречка още приживе да се чувстваме все по-често и по-осезаемо не, както обикновено "в лодката", а на "брега".
Неизчерпаемата наслада от все по-отчетливото усещане, че си неразделна част от един безбрежен и бездънен, безначален и безкраен поток на съществуването, надхвърля всяко ограничено удоволствие, която познаваме и обезценява завинаги всички напъни на ума "да си обясни" живота и света.
Защото самият ум не е нищо повече от едно от многото специфични и ограничени творения на природата, чиито функции се ограничават единствено с познаването и моделирането на привидно твърдата и статична част на Вселената.
Поради това "научната картина на света" е само една съвестно направена карта на моментното състояние на повърхността на един бездънен океан.
Нито повече, нито по-малко!
|
| |
|
|
|