|
Навсякъде ми задаваха в различни варианти все същите два въпроса:
- Откъде е това странно име?
А след това:
- Изглеждате свестен човек. Защо се натискате да се напъхате в нещо толкова противно и мръсно като политиката?
Барак Обама за началото на своята политическа кариера.
Подбрах специално за вас няколко кратки откъси от нашумялата книга на Барак Обама "Дързост на надеждата", станала хит в САЩ през 2006 г. и съвсем наскоро издадена и у нас от издателство "Ciela"
За майка ми организираната религия прекалено често обличаше ограничеността в одеждите на набожността, а жестокостта и потисничеството - в мантията на праведността.
Това не означаваше, че тя не ми даде никакво религиозно обучение. В нейното съзнание работното познаване на големите световни религии бе неизменна част от всяко цялостно образование. Библията, Коранът и Бхагават Гита седяха на рафта заедно с книгите за древногръцката, норидическата и африканската митология.
На Великден или Коледа майка ми ме замъкваше на църква точно както ме завличаше в будисткия храм на празнуването на китайската Нова година, на шинтоисткото светилище и на местата на древните хавайски погребения. Но ми бе дадено да разбера, че подобни религиозни проби не изискват никакъв постоянен ангажимент от моя страна - никакво интроспективно усилие или самоизмъчване.
Тя ми обясняваше, че религията е изразна форма на човешката култура, но не и нейния извор, че е само един от многото начини - и то не непременно най-добрият, по които човекът се опитва да контролира непознаваемото и да разбере по-дълбоките истини за живота ни.
Накратко, майка ми гледаше на религията през очите на антрополога. За нея тя беше едно явление, на което трябва да се гледа с подходящото уважение, но също така и със съответната безпристрастност.
Баща ми почти изцяло отсъстваше от детството ми, понеже се развел с майка ми, когато съм бил на две години. Във всеки случай, макар че бил отгледан като мюсюлманин, по времето, когато срещнал майка ми, той вече бил заклет атеист, смятайки религията предимно за суеверие, подобно на шарлатанството на знахарите, които бил виждал в кенийските села по време на младостта си.
Майка ми се омъжи повторно за един индонезиец с точно толкова скептичен уклон. Той гледаше на религията като на нещо не особено полезно за практическото проправяне на път в живота и беше израснал в страна, която съчетаваше лесно ислямската вяра с остатъци от индуизма, будизма и древните анимистични традиции.
По време на петте години, през които живяхме с втория ми баща в Индонезия, първо учех в един квартален католически колеж, а после в едно предимно мюсюлманско училище; и в двата случая майка ми беше по-малко загрижена дали съм научил катехизиса, или дали схващам значението на зова на мюзеина за вечерна молитва, отколкото дали правилно съм усвоил таблицата за умножение.
И все пак, въпреки целия и отявлен секуларизъм в много отношения, майка ми беше духовно най-будният човек, който съм срещал. Тя имаше неотклонен инстинкт за доброта, благотворителност и любов и прекара по-голямата част от живота си, действайки според този инстинкт, понякога и в свой собствен ущърб. Без помощта на религиозни текстове или на външни авторитети тя работеше усилено, за да възпита в мен ценностите, които много американци учат в неделното училище: честност, съчувствие, дисциплина, упорита работа и приемане на удовлетворението на по-късен етап.
Тя се гневеше срещу бедността и несправедливостта и презираше онези, които бяха безразлични към тях.
Вяра, с. 236-238
Каквито и да сме били някога, ние вече не сме само християнска нация; ние сме също така и еврейска нация, мюсюлманска нация, будистка нация, индуистка нация и нация на атеистите.
Но нека приемем, че все още в границите ни има само християни. Чие християнство бихме преподавали в училищата? Това на Джеймс Добсън или на Ал Шарптън? И кои пасажи на Светото писание ще направляват нашата държавна политика?
Трябва ли да се придържаме към книгата "Левит", според която робството е богоугодно, а яденето на миди нещо отвратително?
А какво да правим с Второзаконието, което заповядва да убиеш детето си с камъни, ако то изневери на вярата?
Или пък трябва просто да се придържаме към Планинската проповед на Исус, която е толкова радикална, че е съмнително дали Пентагонът (Министерството на отбраната) би оцеляло след прилагането и.
Вяра, с. 252
Мислех си за това, как дъщеря ми Саша веднъж ме попита какво се случва като умрем.
"Не искам да умра татко" - добави тя простичко, а аз я прегърнах и й казах:
"Имаш дълъг, дълъг път пред себе си, преди да ти се наложи да се тревожиш за това."
Това изглежда я удовлетвори.
Чудех се дали не трябва да и кажа истината, че не съм сигурен какво се случва с нас след като умрем, както не знам къде е душата и какво е съществувало преди Големия взрив.
Знам обаче, че когато онази вечер завивах дъщерите си , улових малка частица от рая.
Вяра, с. 261
|
Барак Обама за религията
