Хм, ти май коментираш твоя случай, поради което си емоционално пристрастна. В случая, за който говоря става дума за развод по желание на съпругата, тъй като искала да си взема решенията сама. Бащата си плаща немалка издръжка най-редовно, взима си децата по определения режим най-редовно. По времето, в което са при него децата всяка вечер се обаждат на майка си по негово настояване. Майката, обаче, забранява на децата да му вдигат телефона като ги заплашва с наказание, ако го направят. Не е баш случая, който описваш. Сега, за да е ясна ситуацията, става дума за гаджето ми и тази ситуация е от момента, в който госпожата разбра за мен. Оттогава и голямото дете започна да има все по-важни ангажименти точно в дните, в които трябва да е при баща си. Аз, разбира се, попрочетох законите и за съжаление не видях нещо да е ясно записано там. Нашият Семеен кодекс общо взето мълчи по въпроса, но мълчаливо защитава родителя, който отглежда децата. От друга страна в Закона за закрила на детето има текстове, които забраняват уронването на достойнството на детето, а за мен да държиш детето си като затворник без право на чуване с баща си не е нормална работа и те така. Човекът се поинтересува и разпита по разни организации в тази област, но оттам му казаха, че трябвало да има доказано физическо или психическо увреждане, за да се иска съдействие... На мен пък ми се струва доста тъпо да чакаш детето да се скапе психически, за да се сетиш да кажеш на някого, че детето има нужда от емоционален контакт и с двамата си родители... Всъщност, пуснах темата преди той да пита, та тя вече няма смисъл, ама да ви кажа, че не правите добре така.

Най обичам да чета, ама не мога.