нямат общи права, правата са в отглеждащия родител, другия има право на виждания в определени дни... извън тях : може да си общуват, ако отглеждащия родител прецени, че е добре за детето... отглеждащия родител отговаря за възпитанието, развитието и т.н. на детето, другият е пас и дава издръжка някаква... ако му тежи, може да промени режима си и да получи 50% от правата на отглеждане чрез съдебен процес... дотогава може да се задоволи с това, което съдът е определил... няма нужда да воюва с другия родител и да изнудва емоционално детето, ако родителите можеха да се разбират помежду си в интерес на детето, нямаше да има нужда от посредник, тоест съдът... аман от "желаещи" родители, като трябва да носят отговорност си вземат дърмите и се махат, после изведнъж се сещат, колко много си обичат детето... може, ама докато си играят на иди ми-доди ми , детето има нужда от грижи, сигурност и емоционално задоволяване, някой прави това, а те не считат за необходимо да се соъбразяват с този дето се грижи за децата им, докато те ходят да търсят "загубената си в брака идентичност", примерно... тъй като аз отговарям за отглеждането и възпитанието, аз контролирам и контактите на детето, ако преценя, че въпросния го разбалансира емоционално мога да ги огранича, това е с две думи, да ми определи може само съдът... в чужбина, ако търсиш институциите за съдействие срещу другия родител вредиш на детето много ... по добре да се кротне и да спазва правилата и когато докаже, че е годен да се грижи за детето наравно с другия да си получи по официален път правата от съда, инак институциите могат да решат, че и двамата родители се неспособни и да се намесят... тъй че кажи на въпросния родител да си наляга парцалите и да се държи прилично, като иска права, да докаже че е годен да ги упражнява...