|
Вземам назаем равносметката на една моя бивша колега, която дълбоко уважавам :)
Posted by Maria Kassimova under Течни състояния
През 2013 имах надежди. Че ще си сменя жилището, че ще имам вдъхновяваща работа, че ще печеля повече, че ще намеря време да науча френски, да напиша книга. Че името, за което толова дълго работих, ще проработи най-после за мен. Че на улицата, на която живея, ще бъде по-чисто и идиотът, който непрекъснато хвърля боклука си ДО кофата, а не В нея, ще престане да го прави. Че на пътя ще мога да карам без някоя руса коса с гъбясало от силикон и ботокс лице под нея да ми покава средните си пръсти. Че мъжкият свят на бръснатите глави и диагоналките ще е малко по-далеч от мен с големите си коли и малките си мисли. Че приятелите ми ще планират ваканциите си на все по-хубави места, защото ще могат да си ги позволят. Че някак всичко ще бъде по-добро, по-смислено, по-силно генериращо нови и нови човешки мечти…
През 2013 се разделих с няколко илюзии
- че кремовете против бръчки работят
- че двайсет и шест години зад волана гарантират безопасно пътуване
- че като спра похапването между основните хранения, ще отслабна
- че на голямата ми дъщеря й пука за мен
- че малката ми дъщеря е още малка
- че посаденото от моите ръце растение няма да порасне
- че водопроводните услуги в Самоков са скъпи като тези в София
- че никога няма да се науча да правя арабска чалма
- че когато правиш нещо със сърце, то ще успее
- че за проблемите между двама души винаги вината е и в двамата
- че не плача на филми
- че към всичко и всякакво съм претръпнала
- че всички хора разбират разликата между художествен текст и документалистика
- че не мога да яздя камила
- и още много други „че-та“…
През 2013 научих:
- няколко думи на арабски
- малко по-добре френски
- котките с три цвята на козината си винаги са женски
- да спя следобед винаги, когато е възможно
- никога не е късно някой да ти наака и най-хубавия празник, заради собственото си самолюбие
- лицемерите обичат да обиждат другите на лицемери, лъжците – на лъжци, мерзавците – на мерзавци и т.н.
- чи сао-то ми става все по-добро, защото съм отпусната, когато трябва и стегната, когато се наложи
- по-добре е да напускаш ситуации, които не можеш да понесеш, след като не си заслужава да се бориш за тях
- червено вино с горещо еспресо на борд на самолет е жестока комбинация
- четенето на книга е спасение от безнадеждността на битието
- да направя осем загребвания с ръце и едно вдишване, когато плувам бруст
- имам идеи, които заслужават да бъдат развити
- В България добрите неща най-често потъват като в тиня. За да ги задържиш високо, трябва да си нагазил дълбоко.
- Антони Геориев е ебаси интересният човек!
- Реакциите на мои много близки приятели ме плашат
- тюркоазеното ми отива
- прекарвам във фейсбук повече време, отколкото заслужава
- страхувам се от старостта
- Хитлер произлиза от семейство, в което децата са измирали едно след друго. Това, че той точно е останал жив, е едно от най-страшните и зловещи проявления на съдбата и устойчивото ДНК.
- в Европа имаме часовници. В Африка имат времето.
- да имаш куче е душеспасяващо
- петната от червено вино се чистят с бяло вино
- всеки може да те предаде, приятелите – също
- цигарка добра трева може да те отпусне като нищо друго, но и може да те скапе нечовешки
- отгледаните лично от теб тиквички, картофи и зелен боб наистина имат уникален вкус
- бебетата, които съм отгледала, не са ми достатъчно
- всички шансове трябва да се взимат
- нищо, свързано с пари, не е фатално
- любовта наистина е спасение
- мога да прощавам, макар и много, много, много трудно
- Наталия е извънземно, съвършено добро същество!
- лудостта ме плаши и привлича
- за да не бъдеш винаги втори състав, трябва да правиш категорични избори. Понякога костват много, но си трува.
- Хорошенкий парень – это не професия
- ако бедуинът се разболее в пустинята, може да си легне върху камилата и тя ще го заведе у дома
- телевизията е лоша игра, в която правилата се определят от дистанционното
- най-трудно преодолявам собствения си мързел
- най-страшния български девиз е „Кво ти пука?!“
- майка ми и баща ми не са си тръгнали от мен и слава Богу!
- когато нещо упорито иска да се случи, по-добре да го оставиш. Със сигурност нещо хубаво идва след това.
- приятелите се обичат целите, не на части. На части харесваме хората, които не ни стават приятели.
- безкомпромисността е пряко свързана с елементарния начин на мислене. Колкото повече остарявам, толкова повече се научавам да правя компромиси. Катгоричността в мненията е незрялост.
- воденето на спор е умение, в което трябва да влагам по-малко емоции и повече трезвост.
- има толкова много неща, които не знам и толкова малко време да ги науча
- да се приемаш такъв, какъвто си и да се харесваш, е много, много важно
- имам проблем да казвам НЕ, но съм една стъпка напред – казвам „Нека помисля“…
- имам приятелки, които правят пиенето на кафе и чашата вино трансцедентално изживяване
- хималайската сол соли повече от обикновената
- правя хляб, който мога да изпека на огън
- няколко дни на плодове, чай и мед правя мисълта остра, а сетивата – особено възприемчиви
- има любов, която никога не си отива, въпреки всичко. Научавам се да живея с това, както живея с липсата на моите мъртъвци.
- в живота мога да обичам много пъти. Всяка любов си има своето място, своя път и своята реалност и тя не измества никоя друга.
- простирането на пране е много секси. Гладенето може да бъде вид медитация. Готвенето е ритуално бягство. Чистенето е досадно.
- 2014 е поредната година, в която съм готова да уча неща.
Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.
|
Нещо прекрасно [re: White_Witch]
