На 40 ли стана?! За мен си си все на 30 и няколко.
Твърди се, че колкото повече искаш нещо, то толкова повече не се случва. Така че си дай почивка, разсейвай се с други неща и "връзката" ще потропа на вратата ти.
И точно сега имаш време. Родила си си децата, т.е. биологичният ти часовник не звъни оглушително. Дай си сметка, че ако сега завъдиш една връзка и тя продължи до 80-тата ти година, ще си имала 40 годишна връзка, което, ако се не лъжа, ще е доста повече даже от брака ти.
Не знам, има ли го в теб и другите хора това - когато навремето срещнах бащата на децата си, в мен имаше един глас (наричам го инстинкт), който ми казваше: Това е ТВОЯТ мъж. А при срещата ми с други мъже или мълчеше или прошепваше "не е твоя". И сега е така, все ми казва: Този не е твоя, онзи не е твоя. А когато се опитам да образувам връзка, направо крещи: Този не е твоят мъж! Този не е твоят мъж. Казвам си: Млъкни малко, да проверя, да дам си дам шанс. Но е трудно да давам шанс с това кънтене в мен.
И се чудя, след определена възраст на какъв принцип образуваме връзка, какво очакваме от нея, какво сме готови да дадем за нея.
На 20 си готов да жертваш всичко за Любимия, на 40 трудно отделяш дори една мисъл за него.
|