Что делать? Или толкова ли няма мъже вече?
Това, ако приятелка ми го разправеше преди 10 години, щях да я обява за луда.
Обаче...сега не съм толкова сигурна. Значи, за какво иде реч:
Нашата (много близка моя дружка над 40) от 3 години познава един мъж (прясно разведен по време на запознанството им). Много си пада по него, всичко й е много хубаво с него и пр. Той се държи чудесно ... за 3-4 месеца, после потъва някъде, престава да се обажда, държи се все едно нищо не е станало. Тя страда, после й минава, обажда му се, кани го, той идва, почва се наново, после пак изчезва и така на 2-3 пъти. След последното зачезване и прекъсване на отношенията той се обзавежда с жена - докарал я отнякъде от селата, помогнал й да си намери работа в града и тя живее при него.
Обаче. Виждат се с моята приятелка, която не го е забравила и нещата се подновяват по старата схема. Сега той се среща с моята дружка (на нея все така й е ужасно хубаво с него) и се прибира вечер при селянката в къщи, която му готви, чисти, слугува и НЕ ЗАДАВА НИКАКВИ ВЪПРОСИ. Тук в скоби трябва да кажа, че моята приятелка е изрядна домакиня и би правила същото готвене и чистене, тъй че не е в това проблемът. Човекът изглежда изобщо не се притеснява да седи на двата стола. Нашата е влюбена и не желае да се откаже от него. Отначало развиваше теории от рода - ами хубаво ми е и това е важното. Обаче сега взе да я гложди, че той се връща при другата.
Та, въпросите са няколко: Компромисите неизбежни ли са след 40 и къде им е границата? Струва ли си (и възможно ли е) да си загърбиш самоуважението и самолюбието в името на малко удоволствие и илюзия за близост? Тия въпроси аз си ги задавам. Тя пък се чуди как да постъпи, за да разкара селянката и да седне на мястото й.
Микрофонът е ваш за мнения, размисли и стратегии . Аз няма да мога да се включвам често през деня, но ще прочета всичко внимателно по-късно.
Пак казвам, ако това го бях чула преди 10 години, щях да скоча и да й кажа, че е мръднала и как може изобщо да ми говори за тоя идиот, който когато и да го убиеш все е късно.
|