Имаше принцове бол, ама вече няма
Втора цигулка и аз мисля, че не мога да свиря. Но иначе не съм толкова силна и вилна, колкото на млади години и никого не мога да съдя. И аз правя компромиси в моята си връзка, които не бих правила преди (не с моногамността, но с други неща). Та осъзнавайки, че ставам по-компромисна, и гледайки наборките от близкото ми обкръжение, си мисля, че се променяме. И връзките ни се променят, и безкомпромисността ни, и претенциозността ни, и изискванията... И се чудя къде е истината.
Защото не, че нямаме избор - все още срещаме мъже, които са готови да ни дават, но пък няма тръпка. Тя явно избира тръпката, избира да живее с емоции, а не в безлично удобство, за да има кой да й носи торбите с покупки и да й хвърля боклука. Засега.
|