|
За първи път, откакто го изгубих.
Чувала съм, че в подобно положение много хора не сънували дълго време половинките си и това ми тежеше. Надявах се, че ако той присъства понякога в съня ми ще е все едно все още го има до мен, дори за няколко секунди насън.
Оказа се, че много се лъжа.
Снощи започнах да сънувам собствения си реален живот. Насън изпитвах същите чувства, живеех в дома си, разхождах се, хващах автобуса, знаех, че го няма и се опитвах да се справя с това. Никога до сега не съм сънувала толкова ясно, толкова непроменен собствения си реален живот. И в този сън заспах и той се появи в сън в съня. Прегръщах го много силно и изпитвах толкова огромна болка, защото знаех, че това е сън и че той ще си тръгне, ще изчезне след секунда или две. Усещах мириса на брадата му, ръцете му. Помня, че го попитах защо не идва по-често, защото толкова много ми липсва, а той се пошегува, че за да идва си плаща много скъпо със седене в казана на ада. А после знам, че го попитах как се стигна до тук, а той отвърна, че и двамата страдаме, защото много сме се обичали. Събудих се от втория сън и се оказах обратно в първия сън и плачех, а болката ме събуди вече окончателно и продтължавах да плача. Цяла сутрин съм като отново ранено животно от онази огромна болка, която през две сънувания си остава всепоглъщаща. Нямам усещането, че обвинява мен за нещо, но сякаш обвинява любовта си към мен. Сякаш ми казваше: "скъпа, ти не си виновна за нищо, аз сам съм си виновен, стана така, защото те обичам".
Няколко дни след като пуснах последната тема се почувствах по-добре. Или в случая може би трябва да кажа, че не се чувствах толкова зле. Бях като примирена. Празна. Сигурно ви се е случвало да плачете толкова дълго, че когато спрете да не чувствате нищо, защото сте изчерпани. По подобен начин се чувствах и аз. Изпразнена. Примирена. Надявах се, че съм преминала през най-лошото, че дори както казваше Анбра да се връщам понякога назад, силата на онези емоции вече да е намялала и тяхната хватка да не е като усещане, че някой седи на гърдите ти и не можеш да дишаш.
После се оказа, че кръвното ми пада много (и двете граници бяха двуцифрено число), лекарят ми ми спря дсе от трите лекарства и намали последното. Разбрах, че част от спокойствието все пак се дължи и на тях, защото чувствата се завръщат. Трудно ми е да си мисля, че ще трябва отново да изживявам болката си, да слизам в Ада, а този път сама, без Беатриче за водач.
Психологът ми казва, че ще се справя и този път, след като съм се справила първия. Може би е прав, но боже, толкова не ми се иска да се налага.
Така че, сега се опитвам да запълвам живота си с правене на френски макарони. В кухнята ми мирише на бадемово брашно и навсякъде се търкалят черупки от яйца. Още не съм успяла да ги направя както трябва, но междувременно създадох перфектния мус о шокола.
И чакам кога ще ме удари втората вълна на мъката и скръбта. Посрещнах първата с лекарства, а след като тях ги няма ще посрещна втората с шампанско и макарони. Все пак е по-добре, от колкото да посегна към наркотици например, нали?
|
Снощи го сънувах
