|
Да, точно съновидение се нарича, но не ми се изпадаше в подробности, за да не излизам от контекста на темата. Но сега тъй, като става дума за това, ще си позволя да се обоснова по-подробно защо вярвам в съществуването на Оня свят.Защото съм била Там, но лекарите ме върнаха. И не само те
Преди самата операция, която беше по спешност, в три поредни нощи имах сън- починалия ми дядо ме викаше при себе си, а аз на сън осъзнавах, че не бива да тръгвам с него и се страхувах. Но той много настояваше, молеше ме и увещаваше. Аз много си обичах деденцето и насън много страдах, че се налага да бягам от него. Събуждах се като след тежък кошмар. След това се наложи да ме оперират по спешност, помня само тичащите лекари, кислородната маска и сондата в носа, стигаща до стомаха. Извинявам се за натурализма. Помня какво "сънувах", докато съм била под наркоза- дядо ми / същият / и баба ми/ също починала /. Този път, вместо той да умолява мен да отида при него, то тя молеше него да не ме взима. Толкова ярко и ясно помня този сън или каквото и да се нарича това, което подсъзнанието ни фабрикува, в състояние, като моето тогава... Дядо ми беше седнал на камък, а тя в нозете му, ридаеше и измолваше от него още живот за мен, и все му повтаряше: " Остави я, Марине, нея я чака Божи дар ". След това чух силно пърхане, като криле на големи птици, видях много тучни поляни, не се наемам да опиша природата, защото няма да намеря думите и баба и дядо, които се отдалечаваха от мен, усмихнати, а аз им махах за сбогом. Изведнъж дойдох на себе си, свестих се в реанимация и се видях как ръкомахам с ръце, а над мен надвесени хора, които виждах тройни
Та, винаги ще съм благодарна на екипът от лекари, които ме върнаха от Оня свят. И на баба ми. Само няколко месеца по-късно, бях бременна с момченцето си. Което кръстих Божидар. Той е моят нов свят, моята неписана приказка и моят Божи дар, за който за първи път чух от баба ми Там.
Може да "звучи" налудничаво, но пък преживяно
Няма път към щастието. Щастието е пътя..
|
Re: Снощи го сънувах [re: Paйън]
