|
Здравейте,
Темата на Рия ме подсети да споделя разбъркани мисли за Кризата на Средната Възраст (КСВ). Отчитайки препоръката на Кроасанчето помислих малко и сметнах, че темата си е точно за този клуб. От една страна се надявам, като споделя да ми олекне и от друга страна ще опитам да покажа, че човек може да намери и нещо положително в кризата. А ако една добра и нежна душа ме чете в момента, искам да й кажа, че се надявам да е получила хубавите неща от живота, които е заслужила, както и да е намерила сигурно пристанище за своите вълнения.
Та тази криза не е нещо, дето непременно да се дължи на определена възраст или пък да има други сигурни параметри, които да улеснят разпознаването. Аз например, броени години преди още да съм навършил 40 се огледах отстрани и видях, че вече ме е хванала. Моята лична дефиниция включва две неща: "прозореца" на моите възможности се беше почти затворил и отминали събития и процеси в моя живот ми се сториха необратими провали (без да са внесени нови факти по делото ). Намерих себе си в средата на малка буря от събития, а в главата ми цареше пълен безпорядък, който до голяма степен се дължи на преоценки. Например, цената на моя труд на трудовия пазар беше достигнала максимума си и от там нататък щеше съвсем леко, направо незабележимо, да пада заради възрастта (за същата специалност и позиция). Това доста ме подтискаше, но същевременно не можех да забележа простия факт, че не съм притиснат по никакъв начин да се боря за нова позиция или да си търся нова работа. Друг пример, имах дългосрочни задачи/проблеми в живота които си изискваха дългогодишно постоянство, но тогава не можех да отместя внимание от продължителната липса на хепи-енд и съответно дълбаех навътре в "дупката на плъха" . Отделно, с годините бях добавил неусетно малко допълнително тегло на неправилното място. Едва ли се е забелязвало отстрани, но на мен, дето никога не ми се е налагало да поддържам активно форма, а винаги преди това съм се чувствал в такава, тази констатация направи много лошо впечатление (а решението се оказа толкова просто, ще спомена по-надолу).
По мои наблюдения, здравите семейства и двойки не ги измъчва толкова много КСВ или поне не им личи. При мъжете последствията от КСВ са много по-очевидни отколкото при жените, предполагам, защото жените по-често се налага да са в непосредствена близост до децата и не могат да си позволят някаква си криза да им "избие на повърхността". КСВ, слава богу, не може да трае непрекъснато и след периодите на спадове в настроението има задължително периоди на възход.
И тъй, когато се случат периодите на възход, стига да ги забелязва, човек може да ги изпозлва и леко да се оттласне нагоре. Ако си спомняте как като деца сте скачали по пружините на леглата и сте се кикотели безгрижно, ще ви стане ясно какво имам предвид . С тази приятна разлика, че сега майка ви, татко ви, леля Тинка, свако Таньо или който и да било по-възрастен авторитет, не могат да ви смъмрят, заплашат с лишаване от крем карамел, палачинки, или каквото и да е друго за да ви махнат от пружината на живота. И това е много яка възможност в момента в който я забележи човек. Защото ВИЕ приготвяте крем карамела и палачинките, и вие решавате кога и колко сладолед да купите. (За тези, които не си падат по сладкото, моля да използват въображението си и да заместят с агнешко, козя пъстърма, бира, узо с лед или каквото им душа иска.)
Аз например се огледах какво ми чупи настроението като нереализирани възможности и като разпознах две три конкретни неща, които бяха само въпрос на време и енергия да се поправят, се хванах да ги наваксвам. Например, не можех да решавам един точно определен вид задачи на младини . Върнах се и започнах да ги наваксвам. Друг пример - винаги съм искал да се науча да ползвам пръчици за хранене. Ами проучих как става, пробвах (няколко пъти) и се научих. Оказа се толкова лесно. За поддържането на физическа форма пък просто започнах да го правя планирано и активно. Колкото и да ви се струва, че нямате време, помислете - всяка секунда инвестирана в тази неща е по-добра от никаква инвестиция. Другите ми примери са неуместни за пред голяма аудитория като нашия клуб, но вие се вгледайте във вашата собствена ситуация и веротно ще видите какво е лесно решимо.
Длъжен съм да спомена, че не всички проблеми си имат прости решения (някои дори са напълно нерешими), както и не може да се скача на някой модерен матрак, да речем, но вие и без това си го знаете. А пък малките победи и решените, макар и дребни, проблеми носят голямо удовлетворение . Чувствайте се свободни да споделите и вие.
|
Кризата на средната възраст (с оптимизъм)
