|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Кризата на средната възраст (с оптимизъм)
|
|
| Автор |
TaтkoтoHaMapтин () |
| Публикувано | 21.07.13 14:29 |
|
|
Здравейте,
Темата на Рия ме подсети да споделя разбъркани мисли за Кризата на Средната Възраст (КСВ). Отчитайки препоръката на Кроасанчето помислих малко и сметнах, че темата си е точно за този клуб. От една страна се надявам, като споделя да ми олекне и от друга страна ще опитам да покажа, че човек може да намери и нещо положително в кризата. А ако една добра и нежна душа ме чете в момента, искам да й кажа, че се надявам да е получила хубавите неща от живота, които е заслужила, както и да е намерила сигурно пристанище за своите вълнения.
Та тази криза не е нещо, дето непременно да се дължи на определена възраст или пък да има други сигурни параметри, които да улеснят разпознаването. Аз например, броени години преди още да съм навършил 40 се огледах отстрани и видях, че вече ме е хванала. Моята лична дефиниция включва две неща: "прозореца" на моите възможности се беше почти затворил и отминали събития и процеси в моя живот ми се сториха необратими провали (без да са внесени нови факти по делото ). Намерих себе си в средата на малка буря от събития, а в главата ми цареше пълен безпорядък, който до голяма степен се дължи на преоценки. Например, цената на моя труд на трудовия пазар беше достигнала максимума си и от там нататък щеше съвсем леко, направо незабележимо, да пада заради възрастта (за същата специалност и позиция). Това доста ме подтискаше, но същевременно не можех да забележа простия факт, че не съм притиснат по никакъв начин да се боря за нова позиция или да си търся нова работа. Друг пример, имах дългосрочни задачи/проблеми в живота които си изискваха дългогодишно постоянство, но тогава не можех да отместя внимание от продължителната липса на хепи-енд и съответно дълбаех навътре в "дупката на плъха" . Отделно, с годините бях добавил неусетно малко допълнително тегло на неправилното място. Едва ли се е забелязвало отстрани, но на мен, дето никога не ми се е налагало да поддържам активно форма, а винаги преди това съм се чувствал в такава, тази констатация направи много лошо впечатление (а решението се оказа толкова просто, ще спомена по-надолу).
По мои наблюдения, здравите семейства и двойки не ги измъчва толкова много КСВ или поне не им личи. При мъжете последствията от КСВ са много по-очевидни отколкото при жените, предполагам, защото жените по-често се налага да са в непосредствена близост до децата и не могат да си позволят някаква си криза да им "избие на повърхността". КСВ, слава богу, не може да трае непрекъснато и след периодите на спадове в настроението има задължително периоди на възход.
И тъй, когато се случат периодите на възход, стига да ги забелязва, човек може да ги изпозлва и леко да се оттласне нагоре. Ако си спомняте как като деца сте скачали по пружините на леглата и сте се кикотели безгрижно, ще ви стане ясно какво имам предвид . С тази приятна разлика, че сега майка ви, татко ви, леля Тинка, свако Таньо или който и да било по-възрастен авторитет, не могат да ви смъмрят, заплашат с лишаване от крем карамел, палачинки, или каквото и да е друго за да ви махнат от пружината на живота. И това е много яка възможност в момента в който я забележи човек. Защото ВИЕ приготвяте крем карамела и палачинките, и вие решавате кога и колко сладолед да купите. (За тези, които не си падат по сладкото, моля да използват въображението си и да заместят с агнешко, козя пъстърма, бира, узо с лед или каквото им душа иска.)
Аз например се огледах какво ми чупи настроението като нереализирани възможности и като разпознах две три конкретни неща, които бяха само въпрос на време и енергия да се поправят, се хванах да ги наваксвам. Например, не можех да решавам един точно определен вид задачи на младини . Върнах се и започнах да ги наваксвам. Друг пример - винаги съм искал да се науча да ползвам пръчици за хранене. Ами проучих как става, пробвах (няколко пъти) и се научих. Оказа се толкова лесно. За поддържането на физическа форма пък просто започнах да го правя планирано и активно. Колкото и да ви се струва, че нямате време, помислете - всяка секунда инвестирана в тази неща е по-добра от никаква инвестиция. Другите ми примери са неуместни за пред голяма аудитория като нашия клуб, но вие се вгледайте във вашата собствена ситуация и веротно ще видите какво е лесно решимо.
Длъжен съм да спомена, че не всички проблеми си имат прости решения (някои дори са напълно нерешими), както и не може да се скача на някой модерен матрак, да речем, но вие и без това си го знаете. А пък малките победи и решените, макар и дребни, проблеми носят голямо удовлетворение . Чувствайте се свободни да споделите и вие.
| |
|
Тема
|
 Re: Кризата на средната възраст (с оптимизъм)
[re: TaтkoтoHaMapтин]
|
|
| Автор |
2biri (старо куче) |
| Публикувано | 21.07.13 15:46 |
|
|
Така както го описваш, по-скоро не те е хващала още Щото такива равносметки на мен и на 20 ми се случваха, пък що неща научих и видях после... а и още уча и виждам. Но тва понеже и на мен не ми се е случила още.
Инак за скачането по леглата - ако сте двама на едно легло, няма как като синус и косинус да сте в различни моменти горе и долу. Пък тва е най-голямата драма на КСВ - близките - почваш да скачаш с отместване по хикса спрямо тези, с които дълго сте скачали заедно. Инак ако можехме да зависим само от себе си и да се чувстваме щастливи само със себе си - еххх какво скачане и смях щеше да падне. Ама пусто в синхрона като се разминем и най-често някой реве.
Пък дори в собствените ни глави като вземат да се разминават драстично приоритетите и тва секс, пари, работа, външен вид и вътрешни ценности като затанцуват в обратен ред и се смеем, смеем... пък то най-често сме смешни
| |
|
Тема
|
Re: Кризата на средната възраст (с оптимизъм)
[re: TaтkoтoHaMapтин]
|
|
| Автор |
ha! (дрисльо) |
| Публикувано | 21.07.13 18:05 |
|
|
Съжалявам, но еуфорично бъркаш щатите. Ндам. Криза на средната възраст е когато се запиташ "Така ли бих си завършил живота?" И понякога приключваш с компромисите. Или с живеенето на чужд живот. Или...
| |
|
|
|
... незнам и не разбирам... криза на средната възраст, в една двойка, това ли е темата... помоему тя си спохожда хората поотделно... мен споходи след смъртта на баща ми... тогава се запитах, за какво по дяволите съм се омъжила за този човек и това ли ще е моят живот, на образована слугиня-робот, на някой, който изобщо незнае какво иска от живота, но го изисква постоянно... после разбрах, че има хора, които нямат свой живот, хора-паразити сменящи приемника си и повтарящи или противопоставящи се на действията на приемника, но нямащи свои... и кризата ми мина...
...къде го чукаш, къде се пука...
| |
|
|
|
Здравей, 2бири,
Ами много хубаво че на теб такива равносметки са ти се случвали и на 20, а пък аз - на! Трябваше да дочакам болезнените 40 за да се ми се случат. Това е и едно алтернативно доказателство на добре познатата аксиома, че жените поумняват по-рано от мъжете. (И според мен запазват това преимущество през целия си живот. А пък доброволно се отказват от него, когато решат да се влюбят и тогава гадове, като мен например, получават своя шанс.)
Освен това, аз съм скачал на пружината на леглото в двойка, както, като дете в прекия смисъл, така и като възрастен в преносния и нямах проблеми със синхронизацията. Природата, вероятно е решила да ми даде някаква малка компенсация за това, че поумнях значително по-бавно (по-късно или пък никога?) от жените на моята възраст. И все пак ти си права за зависимостта между хората в едно отношение, което аз не само не съм игнорирал ами изрично споменах - майките често не могат да си позволят да бъдат "хванати" от някаква си криза, па камо ли да скачат на пружината. Да са живи и здрави, и да ги радват децата им!
А пък ако някога нашите пътища се кръстосат, моля те, напомни ми да ти разкажа защо харесвам ръчни часовници със секундна стрелка. Лека седмица, от сърце ти желая, ако не се чуем пак тук!
| |
|
|
|
Здравей, ha!
Няма за какво да съжаляваш нито ти, нито аз. Ако наистина "бъркам щатите" то тогава съм в по-добро положение отколкото си мисля. А какво по-хубаво от това?
Иначе, за протокола моят въпрос, който си задавам е по-скоро: "Такъв ли ще пътят до самия край?" или по-неприятния му вариант: "Така ли ще остарея?" Но добрата новина идва на мястото на многоточието след твоето последно "или". Защото само там където виждаш алтернатива можеш да поемеш обратно контрола над съдбата си. Ако не виждаш алтернатива пък, я търсиш в нашия клуб като си говориш с мен. Ако и там не я намериш търсиш някой с който да споделиш, или...
Но ти си много прав(а) за думата "еуфорично", защото аз тази тема, много ясно, няма да я отворя в момент на спад, ами в момента, когато вървя нагоре и (да чукна на дърво) откакто влязох в тази спирала преди години, вярно много вия от болка, но и много ме тресе еуфорията (все едно ток ме е ударил )
| |
|
|
|
Ами няма ограничение на темата за кризата да е в двойка. Можеш да се отклониш, колкото сметнеш, че ти трябва. А още повече, че теб нищо не те мъчи в момента (доколкото разбирам) и на трезва и спокойна глава можеш да споделиш съвсем точно каквото ти се иска да споделиш.
| |
|
|
|
Не е до децата, Таткото на Мартин. Това е удобно, но не е вярно. Повечето жени се фиксират в секса, оргазмите и "кво ми се полага" на 30+. С деца или без, възрастта най-често е тази. На 40 плюс се почва "ох, младост, що не си доживот" и тва кремчета, коремни преси, нови дрешки и "не си личи, че съм на 40". Пак децата не пеят в хора. На 50+ е "вилата, къщата, хобито, манджата".
При мъжете не съвпадат приоритетите и се разминават. Той иска кариера, а тя - оргазми. И е смешно като жената е на вълна гоблени, мъжът да е на вълна - анален секс.
Сигурно за това е толкова популярно мнението, че мъжът трябва да е по-млад. Аз не го споделям, но го чувам постоянно от практиката. Та де да знам...
Кажи за секундната стрелка? Предният път пак си говорехме за графики, спомням си
| |
|
|
|
Мен кризата ме хвана наскоро, само че не е точно криза. Просто установих, че не ми харесва животът, който живея. Имам работа, която ми е писнала в този и вид, имам някакви странични занимания, които ми помагат да не откача, имам, за щастие, чудесни деца, но като изключим малкия те си имат техен живот и те така. И аз така се огледах и установих, че бръчките около очите ми са повече, отколкото ми харесва, кожата ми определено си е като на 40-годишна, тялото ми се е поналяло. Да, ама тялото старее, а на мен ми се живее. Е, какво да направя, освен да се стегна и да отслабна и да позалича, каквото мога от другите кусури. Това добре, ама жените имаме и още един проблем. Мъжете смятат, че нормалната възрастова разлика е 5-10-15 години в тяхна полза. Няма лошо, ама се оказа, че мъже на около 50, свободни и в кондиция подобна на моята са кът, да не кажа, че липсват. Тук вече съзнавам, че минавам в друга тема, но няма начин, щото е част от кризата. Та, сега аз стоя пред дилемата дали да стоя сама, което определено все още не ме кефи, дали да направя компромис като си взема някой мъж да ми пълни мястото пред телевизора в хола и аз да се чувствам спокойна, че не съм сама или да си намирам по-млади любовници за по някой и друг месец и така да я карам. Виж, че за нас е по-тежко! А иначе, аз съм си същият човек, дето си бях и преди, само по-малко ми пука от всичко. И понеже не знам какво да я правя тази криза, танцувам като за последно почти всеки ден и чакам да ми мине.
Най обичам да чета, ама не мога.Редактирано от Kpoacaнчeтo на 21.07.13 23:47.
| |
|
|
|
Мдаа ... Да ти завиди човек на разумната и прагматична криза.
Аз що глупости натворих .. Оубаче пък голям кеф и шарения. А кризата е идеалното алиби .. просто.
И ся сериозно ...
Криза ли е, равносметка ли, преломен момент ли, но .... в момента, в който узнах бъдещето си, се ужасих и ... съответно промених. По-добре ми е и по-сигурно да съм невежа.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | >> (покажи всички)
| 
|
|
